Валдберг всъщност успял да изпрати съобщение до Хамбург:
„ПРИСТИГНАХ БЛАГОПОЛУЧНО. ДОКУМЕНТЪТ УНИЩОЖЕН. АНГЛИЙСКИ ПАТРУЛ НА 200 МЕТРА ОТ БРЕГА. ПЛАЖЪТ С МРЕЖИ И ЖП ТРАВЕРСИ НА РАЗСТОЯНИЕ 50 МЕТРА. МИНИ НЯМА. МАЛКО ВОЙНИЦИ. НЕЗАВЪРШЕНО УКРЕПЛЕНИЕ. НОВ ПЪТ. ВАЛДБЕРГ“
Явно не знаел къде се намира, нито имал псевдоним. Каква информация можеш да искаш от човек, който не знае кога се продава алкохол в Англия — влязъл в някаква кръчма в девет сутринта и поискал чаша ябълково вино.
(Тук Годлиман се изсмя, а Тери рече:
— Чакай, ще стане още по-смешно.)
Кръчмарят казал на Валдберг да дойде в десет. Предложил му дотогава да разгледа селската църква. Колкото и невероятно да звучи, Валдберг се върнал точно в десет, при което двама полицаи, дошли с велосипеди от съседното село, го арестували.
(— Прилича на епизод от „Пак е оня човек“ — рече Годлиман.)
Майер бил открит няколко часа по-късно. Още единайсет агенти били заловени през следващите няколко седмици, повечето просто часове след кацането им на английска земя. Почти всички щели да отидат на бесилката.
(— Почти всички? — възкликна Годлиман.
— Да — отвърна Тери. — Двама предадохме на нашите от Б-1 (а). След малко ще се върна на този въпрос.)
Други пък се приземили в Ейре. Единият бил Ернст Вебер-Дрол, прочут акробат, който имал две незаконни деца в Ирландия и бил обиколил цирковете като „най-силния мъж“ на света. Арестувала го местната гвардия — Garde Siochana, глобили го три лири и го предали на Б–1 (а).
Още един, някой си Херман Гьоц, се спуснал с парашут в Ълстър вместо в Ейре, ограбили го някакви от ИРА, преплувал Бойн в зимното си бельо и най-накрая глътнал зашитото в ревера хапче. Носел фенерче с надпис „Произведено в Дрезден“.
(— Ще попиташ, щом толкова лесно ги ловим тия глупаци — заяви Тери, — защо тогава ни трябват такива умници като теб да ги търсим? По две причини: първо, няма как да разберем колко не сме успели да хванем. Второ, важното е какво се прави с ония, които не отиват на бесилката. И тук на сцената излиза Б-1 (а). Но за да ти го обясня, трябва да се върнем на 1936 година.)
Алфред Джордж Оуенс работел като електроинженер във фирма, която изпълнявала държавни поръчки. През трийсетте години ходил няколко пъти в Германия и доброволно предавал на Военноморското разузнаване всичката техническа информация, до която успявал да се докопа там. Накрая от флота го прехвърлили на МИ-6, а те пък започнали да го използват като свой агент. Абверът го завербувал почти по същото време — в МИ-6 го разбрали, когато хванали негово писмо до разкрита от тях немска явка. Явно този човек не знаел що е лоялност — просто искал да бъде шпионин. Ние го наричахме „Сноу“, а немците „Джони“.
През януари 1939 година Сноу получил писмо съдържащо (1) инструкции за боравене с радиостанция и (2) разписка от гардероба на гара Виктория.
Арестували го ден след като войната започнала; Сноу и радиото му (беше взел куфара с предавателя, представяйки разписката в гардероба на гарата) били затворени в Уондзуърт. Връзката с Хамбург продължавала да се поддържа, но сега всички съобщения се пишели от отдел Б-1 (а) на МИ–5.
Абверът му възложил да се свърже с други двама агенти в Англия и тук веднага ги прибрали. Освен това му изпратили шифър и подробно описание на техниката на радиопредаване, които били направо безценни.
Сноу бил последван от Чарли, Рейнбоу, Съмър, Бискит и в крайна сметка от цял легион вражески шпиони — всички те поддържали редовна връзка с Канарис; явно се радвали на пълното му доверие и били изцяло под контрола на британското разузнаване.
И в този момент в МИ-5 почнали да съзират неясните очертания на една грандиозна и безкрайно съблазнителна възможност: с малко повече късмет можели да контролират и манипулират цялата немска шпионска агентура в Англия.
— Да направиш един шпионин двоен агент, вместо да го обесиш, си има две основни преимущества — заключи Тери. — Тъй като врагът мисли, че шпионите му още действат, не се опитва да ги замени с други, които може и да не бъдат заловени. И тъй като ние подаваме информацията, която агентите предават нагоре, можем да излъжем врага и да го насочим към погрешна стратегия.
— Не ще да е толкова лесно — рече Годлиман.
— Разбира се, че не е. — Тери отвори прозореца да излезе димът от цигарите и лулата. — За да функционира системата, трябва да е на практика всеобхватна. Ако доста истински агенти останат неразкрити, информацията им няма да съвпадне с тая на двойните агенти и Абверът ще подуши измамата.