Документите им бяха в папката на Блогс.
Другият източник бяха радиопредаванията. В отдел „В“ от МИ-8 прослушваха всяка нощ ефира, записваха всичко, което им се струваше чуждо, и го препращаха в Школата за шифроване и декодиране. Това звено, което неотдавна бяха преместили от лондонската Бъркли Стрийт в една вила в Блечли Парк, въобще не беше никаква школа, а подбран екип от шампиони по шах, музиканти, математици и любители на кръстословици, които безрезервно вярваха, че щом един човек може да измисли един шифър, друг може да го разчете. Сигналите, които се подаваха от територията на британските острови, без някоя от службите да знае за тях, се третираха като шпионски радиограми.
Разчетените съобщения бяха в папката на Блогс.
Накрая идваха двойните агенти, но ползата от тях щеше да се види по-късно, не сега. Съобщения на Абвера до тях бяха предупредили англичаните за пристигането на неколцина агенти и бяха издали една пребиваваща в страната шпионка — мисис Матилда Крафт от Бърнмут, която бе изпратила пари на Сноу по пощата и беше съответно изпратена в затвора „Холоуей“. Но двойните агенти не успяха да идентифицират или открият местонахождението на онези действащи тихо и кротко професионалисти, които вършеха най-много работа на тайните служби. Никой не се съмняваше, че такива хора има. Имаше и следи — някой например бе донесъл предавателя на Сноу от Германия и го бе оставил в гардероба на гара Виктория, за да си го вземе той оттам. Но или Абверът, или самите шпиони се бяха оказали твърде предпазливи, за да се оставят да ги заловят двойните агенти.
Както и да е, следите, водещи към тях, бяха в папката на Блогс.
Разработваха се и други източници: експерти се трудеха да усъвършенстват начините за откриване на радиопредаватели и в МИ-6 се мъчеха да възстановят агентурата си в Европа, която бе пометена от унищожителната вълна на Хитлеровите армии.
Малкото информация по този въпрос беше в папката на Блогс.
— Направо се вбесявам понякога, да знаеш — каза той на Годлиман. — Виж го това.
Той извади от папката дълга радиограма за британските планове да се изпрати експедиционен корпус във Финландия.
— Уловена е в началото на годината. Информацията е просто безупречна. Нашите тъкмо се гласели да го засекат, когато той изведнъж спрял, без някаква видима причина — може би някой го е прекъснал. След няколко минути почнал да предава отново, но изчезнал от ефира, преди нашите да успеят да се включат.
— Какво означават тия „Поздрави на Вили“? — запита Годлиман.
— Виж, това е много важно — възкликна Блогс. Започваше да се пали. — Ето откъс от друго предаване. Съвсем прясно. Виж — пак „Поздрави на Вили“. Този път имаше и отговор, адресиран до „Die Nadel“.
— Иглата.
— Този е професионалист. Виж му само информацията: сбита, икономична и същевременно подробна и съвсем ясна.
Годлиман се взря във втората радиограма.
— Май че е за последиците от бомбардировките.
— Явно е обикалял из Ийст Енд. Професионалист, абсолютен професионалист.
— Какво друго знаем за Иглата?
— Боя се, че това е всичко. — Пламналото от младежки ентусиазъм лице на Блогс изведнъж посърна.
— Името на агента е Иглата, съобщенията му завършват с „Поздрави на Вили“, много добре е информиран — и това е всичко?
— За жалост.
Годлиман седна на края на бюрото и се загледа през прозореца. На стената отсреща, под натруфения перваз на прозореца, имаше лястовиче гнездо.
— При това положение какви са шансовете да го хванем?
— При това положение никакви — сви рамене Блогс.
5.
За места като това е било измислено словосъчетанието „мрачен и студен“.
Островът представлява J-образна скала, издигаща се намусено от водите на Северно море. На картата изглежда като горната половина на счупен бастун, проснал се успоредно на екватора, но много, много по на север; извитата му дръжка е от страната на Абърдийн, а счупеният ръбат край сочи заплашително към далечна Дания. Дълъг е десет мили.