По-голямата част от брега са все скали, стърчат направо от студеното море; няма плаж, който да посреща по-приветливо прибоя, та да смекчи удара. Възмутени от тази липса на любезност, вълните блъскат по тях в безсилна ярост, но вече десет хиляди години островът понася безнаказано тия пристъпи на лошо настроение.
Вътре в чашата на J-то морето е по-спокойно — осигурило си е по-приятно посрещане. Приливите са довлекли толкова много пясък и водорасли в тази чаша, толкова много плавей, камъчета и морски раковини, че сега между подножието на скалата и водата има нещо във формата на полумесец, което много наподобява суша или поне някакъв плаж.
Всяко лято от тревите на върха на скалата се посипват шепичка семенца, все едно богаташ хвърля дребни монети на просяк. Ако зимата е мека и пролетта дойде рано, някои от тези семена пускат по едно слабо коренче, но на растението тъй и никога не му стигат силите да разцъфти и само да пръсне семена, така че плажът разчита всяка година на милостиня.
На сушата, на истинската суша, предпазвана чрез непристъпните скали от алчното море, расте зеленина и се множи. Растителността е всъщност предимно жилава трева, която едва стига да изхрани няколко мършави овце, но е достатъчно здрава да прикрепи почвения слой към скалата. Тук-там се виждат храсталаци, все бодливи, където се крият зайците, а откъм подветрената страна на склона в източната част се издига стена борове, дръзнали да предизвикат стихиите.
По платото властва пиренът. На всеки няколко години човекът — да, тук живее човек — го подпалва и на негово място израства трева, та овцете могат да пасат и тук, но след година-две пиренът се завръща, Бог знае откъде, и прогонва овцете, докато човекът не го запали отново.
Зайците са тук, защото са родени тук; овцете са тук, защото са били докарани тук, а човекът е тук, за да се грижи за овцете. Само птиците са тук, защото им харесва. Има стотици хиляди птици: дългокраки скални бъбрици, които си подсвиркват своето „пийп-пийп-пийп“, докато се реят в небето, или писукат пронизително, „пи-пи-пи“, връхлитайки от висините като „Спитфайър“-и срещу „Месершмит“-и; дърдавци — човекът рядко ги вижда, но знае, че са там, понеже грубият им крясък го буди посред нощ; гарвани и черни врани, и гларуси, и безброй чайки, и двойка златни орли, по които човекът стреля, като ги зърне, защото знае — независимо какво му говорят естествениците и специалистите от Единбург, че те наистина нападат живи агнета, а не само мърша.
Най-редовният посетител на острова е вятърът. Идва главно от североизток, от наистина студени места, където има фиорди, ледници и айсберги, и често носи нежелани дарове — сняг, пороен дъжд и ледена мъгла. Понякога пристига с голи ръце, просто да повие, да пореве и да полудува, мачкайки храсти и превивайки дървета, а неспокойното море изпада в нови пристъпи на запенена ярост. Не знае умора този вятър и това му е грешката. Ако идваше от време на време, можеше да изненада острова и наистина да направи големи бели, но понеже почти постоянно е тук, островът се е научил да живее с него. Растенията пускат дълбоки корени и зайците се крият в гъсталаците, дърветата подлагат с готовност гръб на ударите и птиците вият гнезда на завет, а къщата на човека е яка, квадратна, построена от майстор, който му знае цаката на този вятър.
Къщата е изградена от големи сиви камъни и плочи с цвета на морето. Има малки прозорци, плътно затварящи се врати и комин отгоре. Кацнала е на върха на хълма в източната част на острова, близо до чукана на счупения бастун, и властва над всичко наоколо, предизвиквайки вятъра и дъжда, но не за да се перчи, не, а за да може човекът да вижда овцете.
На десет мили оттук, в отсрещния край на острова, има друга къща, много подобна на тая. Близо е до така наречения плаж, но там никой не живее. Едно време тук е имало още един човек. Той си мислел, че може да надхитри острова, мислел, че ще може да отглежда овес и картофи, и няколко крави. Три години се борил с вятъра, студа и почвата, преди да признае, че е сгрешил. Когато си отишъл, никой не пожелал да живее в дома му.
Сурово място е това. И само сурови неща могат да оцелеят: твърда скала, жилава трева, здрави овце, свирепи птици, яки къщи и силни хора.
За места като това е било измислено словосъчетанието „мрачен и студен“.
— Нарича се Островът на бурите — каза Алфред Роуз. — Мисля, че ще ви хареса.
Дейвид и Люси седяха на кърмата на рибарската лодка и се взираха в развълнуваното море. Беше хубав ноемврийски ден, студен и ветровит, но въпреки това ясен и без дъжд. Слабото слънце искреше по вълничките.