Най-накрая се обърна към трупа.
Можеше вече да я гледа хладнокръвно. Беше война, те бяха врагове; ако не я бе убил, тя щеше да причини смъртта му. Бе представлявала заплаха и сега той изпитваше само облекчение, че е ликвидирал опасността. Да не го беше плашила.
Въпреки това последното, което трябваше да свърши, му беше наистина противно. Той разтвори халата и вдигна нагоре нощницата й чак до кръста. Мисис Гардън беше с гащи, той ги скъса така, че да се види венериният хълм. Горката жена, бе искала само да го съблазни. Но не би могъл да я изкара от стаята, без тя да види предавателя, а от британската пропаганда на тия хора им се привиждаха шпиони на всеки ъгъл. Ако Абверът имаше толкова агенти, за колкото пишеха във вестниците, англичаните вече да бяха загубили войната.
Той направи крачка назад и я погледна, навел глава на една страна. Опита се да разсъждава като сексманиак. „Ако бях пощурял от страст по жена като Уна Гардън и я бях убил ей така, само за да я имам, как щях да постъпя по-нататък?“
Съдебният лекар бързо щеше да разбере, че не е била изнасилена, но Фейбър не се безпокоеше от това. Бе изкарал курс по криминалистика в Хайделберг и знаеше, че много сексуални нападения не се консумират. Освен това не можеше да стигне чак дотам, дори и за родината. Не беше от SS. Някои от тях биха се наредили на опашка да изнасилят трупа. Той прогони мисълта от съзнанието си.
После си изми още един път ръцете и се облече. Беше почти полунощ. Щеше да изчака един час, преди да тръгне, по-късно щеше да е по-сигурно.
Той седна и се замисли къде бе сбъркал.
Не ще и дума — бе допуснал някаква грешка. Ако легендата му беше изпипана до съвършенство, щеше да е в пълна безопасност. Ако беше в безопасност, никой нямаше да разкрие тайната му. Мисис Гардън я бе разкрила — или по-точно щеше да я разкрие, ако бе останала жива още няколко мига. Следователно той не беше в пълна безопасност, следователно легендата не бе изпипана до съвършенство, следователно бе направил грешка.
Трябваше да постави райбер на вратата. По-добре да го мислят за ненормално срамежлив, отколкото да остави разни хазайки да се вмъкват по нощница в стаята му, използвайки резервния ключ.
Това беше грешката на повърхността. Истинският недостатък беше, че представляваше твърде добра партия за един ерген. Помисли си го без капчица суета, по-скоро с раздразнение. Знаеше, че е хубав и привлекателен, и нямаше никаква видима причина да живее сам. Трябваше да измисли някакво убедително обяснение, та да не предизвиква апетитите на жени като мисис Гардън.
Източникът на вдъхновение може би се криеше в собствената му персона. Защо беше сам? Той се размърда притеснено — не обичаше да се гледа в огледало. Отговорът бе тъй прост. Беше сам заради работата си. И да имаше някакви по-дълбоки причини, не желаеше да се рови в тях.
Ще се наложи да прекара нощта на открито. Горичката на Хайгейт ще свърши работа. На сутринта ще занесе куфарите си в гардероба на някоя гара, а утре вечер ще отиде в стаята си в Блакхийт.
Ще приеме втората си самоличност. Не се страхуваше, че полицията може да го залови. Търговецът, който спеше в Блакхийт събота и неделя, въобще не приличаше на чиновника от железниците, който бе убил хазайката си. Този от Блакхийт беше шумен, простоват фукльо, носеше ярки вратовръзки, черпеше наред и си решеше косата по друг начин. Полицията щеше да разпространи описанието на един опърпан извратен нещастник, който и на мравката път ще стори, докато не пламне от неудържима похот, и никой не би се усъмнил в хубавеца с раиран костюм, който явно беше от ония мъже, способни да утоляват желанията си и на които не им се налага да убиват жените, за да им видят гърдите.
Ще се наложи да си създаде още една самоличност — винаги имаше на разположение поне две. Трябваше му нова работа, нови документи — паспорт, лична карта, купони, свидетелство за раждане. Всичко беше толкова рисковано. По дяволите тая мисис Гардън! Не можа ли пак да се напие и да заспи както обикновено!
Стана един часът. Фейбър огледа за последен път стаята. Не се тревожеше, че оставя следи — негови отпечатъци имаше из цялата къща, а и никой не би се усъмнил кой е убиецът. Нито пък изпитваше някакви угризения, че напуска мястото, в което бе живял цели две години — никога не се беше чувствал у дома си тук. Никога не се бе чувствал у дома си където и да било.