— Но при толкова много пари… — обади се Александър.
Лекарят сви рамене.
— Понякога помагат, понякога — не. Както и да е. Скоро Мелина установи, че осиновяването може да им отнеме години. Години, с които не разполагаха. Ставаха все по-възрастни и шансовете им за успех намаляваха. Не беше на себе си от мъка.
— И затова решили да откраднат дете? — попита Александър.
— Моля те, Александър, не ме разбирай погрешно. Те не планираха онова, което се случи. — Караманлис свъси вежди. — Когато екипът на американската филмова компания пристигна в Гърция, баща ти им даде под наем терена в Йоанина. Той и без това не ставаше за друго и Константин възнамеряваше да го продава.
— Ясно — промълви Александър, разпускайки и свивайки машинално ръце в юмруци.
— Когато Константин се отказа да строи там хотел, разпореди да запушат старите кладенци, та да не представляват опасност за децата от селото. Не знаеше, че инструкциите му не са били изпълнени — продължи Караманлис. — Мелина, очарована от възможността да наблюдава как се снима американски филм, уговори баща ти да прекарат лятото в Йоанина. Той все още беше депресиран от загубата на Дамян и другото дете. В Йоанина се запознали със семейство Райън — твоите биологични родители.
Мередит отмести очи от Александър, погледна лекаря, после отново съпруга си, който сякаш всеки момент щеше да избухне. Пресегна се и нежно го докосна по ръката, но той я отдръпна.
— Тогава как…
— Константин бе запленен от теб. Ти бе едва четиригодишен и представляваше всичко, което той се бе надявал Дамян да бъде. Прекарвал часове наред с теб и Мелина изпитала облекчение, защото изглеждал така щастлив — истински щастлив — за пръв път след смъртта на Дамян. Щяло й се тази идилия да продължи вечно, но съзнавала, че веднага след като приключат снимките на филма, семейство Райън ще се върне в Америка. Сподели с мен по телефона, че той вече има друго отношение към осиновяването и ако съдът приеме…
— Как са го направили? — попита Александър ледено. — Как са успели да убедят родителите ми, че съм мъртъв?
— Не беше планирано — отвърна Караманлис тихо. — Стана по време на последната седмица от снимките. Мадам Райън приключи с ролята си, но искаше да остане в Гърция колкото е възможно по-дълго. Решението се оказа злощастно за нея.
Александър кимна. Целият трепереше и имаше заплашителен вид.
— Детето… Един ден ти си се отдалечил и си паднал в кладенец. Когато й казали, майка ти изпаднала в истерия и се наложило да й дадат успокоителни — припомни си Караманлис. — Била под въздействието им цели четири дни. Спасителни отряди работели ден и нощ и се опитвали да те намерят. След четиридневни издирвания те отписали като мъртъв. Не знаели обаче, че Константин Киракис вече те е бил извадил от кладенеца.
— И как е успял? — попита Александър с горчивина в гласа. — О, забравих… Когато парите на Киракис говорят, всички слушат. Дори самият Господ.
— Не е забавно, Александър.
— Никак, докторе — отвърна той рязко, а черните му очи гневно проблясваха. — Продължавай. Трябва да чуя края на историята.
Караманлис кимна.
— Да, разбира се. — Замълча за момент. — Проектът с кладенци за питейна вода бе зарязан, защото работниците постоянно се натъквали на подземни пещери. Константин се сетил за това и се свързал с хората, работили по кладенеца. Минали през пещерите и те открили. Накарал ги да те занесат в наетата от него и Мелина вила и изпратил да ме повикат.
Очите на Мередит се ококориха от смайване. Значи така е оцелял!
— Колко удобно! — просъска Александър през зъби.
— Когато пристигнах в Йоанина, състоянието ти беше критично. Беше изпаднал в кома и силно измръзнал. В кладенеца било страшно студено, а ти си бил само по къси панталонки и тениска. Коста даде да се разбере, че никой не бива да знае къде се намираш. Мелина доста му се разсърди. Умоляваше го да отиде при семейство Райън и да им съобщи, че си жив, но той отказал. Подозираше какво му се върти в главата… Четеше мислите му. Довери ми се. Опасяваше се, че Коста никога няма да им каже за теб и ще ги остави да си мислят, че си мъртъв.