— Сигурно има нещо, което съм в състояние да направя за теб, мамо — промълви той тихо и нежно. — Нещо, което ще те освободи — ще освободи и двама ни — от миналото.
Замисли се какво би накарало паметта й да заработи — снимки, познати места. Дори да не успее да възвърне паметта на майка си, не е изключено да възвърне своята. Сети се какво му бе разказала Мередит за имението на семейство Райън в Калифорния, за снимките и спомените, които Том Райън съхраняваше грижливо във вилата. Неговият дом. Неговият дом през първите четири години от живота му. Вероятно в старата къща бе пълно със спомени.
Погледна безжизнените пусти очи на Елизабет и си наложи да се усмихне с лека надежда.
— Мамо — прошепна той нежно…
— Как ти се стори тя? — попита Мередит в колата на път за летището.
Александър свъси вежди.
— Все същата — отвърна той тъжно. — Каквото и да направя, колкото и да й говоря, седи, взира се в пространството и прилича на красива статуя.
Мередит се пресегна, хвана ръката му и нежно я стисна.
— Представям си как се чувстваш, скъпи — подхвана тя бавно. — Но доктор Гудрон изглежда ще се окаже прав. След толкова години…
— Най-после започвам да приемам тази възможност — призна той и я погледна в очите. — Дори си мисля… Ако не успея да си възвърна паметта чрез Елизабет, има шанс тя да възвърне своята чрез мен.
Мередит го погледна изненадано — не бе сигурна доколко го разбира.
— Ако успея да възвърна паметта си, като се върна на познати места и преживея отново мигове от детството си, вероятно ще й бъда от по-голяма полза.
— Какво точно имаш предвид? — попита Мередит.
— Искам да посетя имението на семейство Райън.
— Реших да зарежа проекта за семейство Райън — обяви Мередит на Харв Петерсън. — Бия си главата в стената вече трета година, а нищо не се получава. Не виждам защо да упорствам повече. Посветих доста време, което можех да употребя за други проекти, а в резултат разполагам само с няколко нишки, които ме водят до задънени улици и куп главоболия.
Пое си дълбоко въздух. Налагаше се да изиграе ролята си превъзходно. Не биваше да сподели истината с никого. Заради Александър трябваше да се откаже от материала веднъж завинаги. Той мина през достатъчно изпитания. Нямаше защо медиите да му се нахвърлят отново.
— Бях останал с впечатлението, че вече си напреднала. — Петерсън бе изумен от внезапното й решение. — От Кейси разбрах за огромния брой отговори на запитванията, които разпрати.
— Много са, наистина, но всичките ме отвеждат до задънена улица — излъга Мередит. — Или бяха луди, или не знаеха достатъчно, за да ми помогнат.
— Съжалявам, че не си открила онова, което търсеше. — Дръпна от пурата, преди да остави острият дим да се разстеле из кабинета. — Е, все пак не съм чак толкова изненадан. Репортери се опитват да разнищят историята повече от тридесет години. Ти стигна най-далеч, ако не се лъжа.
Тя само кимна.
— И аз съжалявам.
Брюксел
В хотелска стая близо до пазара за цветя на „Гран плас“ бе открито тяло на мъж. Според аутопсията смъртта бе настъпила преди около седем часа. В куфара му намериха паспорт, карта на Лондон и плик с няколко хиляди франка. По данните от паспорта беше четиридесетгодишен, роден в Торес Ведрас, Португалия. В Брюксел пристигнал в деня, преди да бъде убит. Като причина за смъртта се посочваше рана от огнестрелно оръжие.
Полицията намери в джоба му снимка на жена. На гърба, доста нечетливо, бе изписано името Каролин Грейсън.
Саутхамптън
Мередит наблюдаваше Александър крадешком — той нареди цепеници в камината и обилно ги заля със запалителна течност. Цяла вечер бе мълчалив, потънал в мислите си, а и тя имаше достатъчно неща, за които да помисли.
Александър драсна клечка кибрит и я хвърли в камината. Между дървата мигом плъзнаха ярки оранжеви пламъци и изпълниха стаята с топлина и златисто сияние. Той свали ризата си и коленичи на пода пред камината. Не си даваше сметка, че тя го наблюдава, че се опитва да прочете мислите му.