В началото Мередит се страхуваше да не се увлече по Ник. Беше убедена, че бързо изгряващата му звезда скоро ще затъмни нейната, а установилите се между двамата отношения не съвпадаха с плановете й, с внимателно обмисленото й бъдеще като журналист. Ник я бе убедил, че връзката им е възможна, защото ще се допълват един друг. До този момент му бе вярвала. А сега се чудеше дали да позволи дружбата на Ник с Том Райън да й попречи да направи репортажа, който със сигурност щеше да отвори много врати за нея.
— Мередит… Почакай…
Извърна се и видя Ник да тича към нея. Спря и изчака да я приближи.
— Мислех, че още спиш — промълви тя.
Той си пое няколко пъти дъх.
— Спях. Но се събудих и не те открих до мен.
— Не можах да спя — призна тя. — Още ли ми се сърдиш?
— Да ти се сърдя? Никога не съм ти се сърдил.
— Хайде, Ник! Да не мислиш, че ти повярвах, когато стана посред нощ под претекст да прегледаш отново сценария?
Докато говореше, гледаше в краката си.
— И друг път съм го правил.
— Разбира се, но снощи причината беше различна.
След кратко мълчание той подхвана:
— Добре де! Разстроих се малко, признавам. Том винаги се е отнасял добре към мен. Не желая отново да преживява неприятности. Прецених, че ако се оттегля, няма да изтърся пред теб нещо, за което после да съжалявам.
— И аз така си помислих.
— Все още ли не си се отказала да направиш интервюто?
— Не знам — призна тя. — Искам добре да обмисля решението си.
Повървяха известно време мълчаливо. Ник взе парче дърво и го хвърли във въздуха. То падна на пясъка на няколко метра пред тях.
— Наистина означава много за теб, нали — промълви той, но това не прозвуча като въпрос.
— Може да е важно, да — отвърна тя и ритна разсеяно през пясъка.
— Добре — отрони той бавно. — Да приемем, че ще те заведа при Том. Този уикенд например…
Тя го погледна.
— Готов си да ми помогнеш да направя интервюто? — попита тя изненадана. — След снощи си помислих…
— Чакай — прекъсна я той и поклати глава. — Не съм казал, че ще го моля. Това е твоя работа и не желая да имам нищо общо. Казах, че ще те заведа при него. Ако успееш да го убедиш да проговори — добре. Надявам се да постигнеш своето, след като е толкова важно за теб.
Тя го прегърна.
— Ник, нямам думи… Знам какво ти е и…
— Да, чувствам се неловко… Но и страшно държа на теб. — Помълча и добави: — Обаче поставям едно условие.
— Какво?
— Ако откаже, ако не желае да сътрудничи, да не настояваш. Достатъчно е преживял. Журналистите го преследват от години. Все някога трябва да се сложи край.
Мередит го целуна.
— Съгласна съм.
Ню Йорк
Александър се изненада от появата на майка си в апартамента му в Олимпик тауър седмица преди Коледа.
— Защо не ме предупреди, че ще идваш? — попита той и я прегърна нежно.
Сега тя изглеждаше толкова дребна и крехка.
— Ако ти бях телефонирала, нямаше да е изненада — отвърна Мелина Киракис и съблече коженото си палто. — Просто не се примирявах с мисълта да не съм със семейството си по Коледа.
През последните години не бяха празнували Коледа в Гърция на двадесет и пети декември, но Мелина, чиято майка бе англичанка, винаги настояваше да са заедно в памет на майката, която никога не бе познавала. Александър не си спомняше случай да не са прекарвали празниците заедно, ала поради натоварения му график в момента — особено след едноседмичната ваканция, която си позволи — не можеше да пренебрегне деловите си задължения. Не бе преценил обаче решителността на майка си да следва установената традиция, дори ако това означава да се противопостави на лекарското становище да не пътува.
— Мислех, че доктор Караманлис ти е забранил да пътуваш — подметна той.
— Ха! — възкликна Мелина. — Той пък какво разбира?
— Хайде, mama mou — упрекна я той развеселен. — Та той е един от най-добрите лекари в цяла Гърция. Когато те съветва, редно е да го слушаш.
— И да се откажа да прекарам Коледа с единственото си дете? Никога не бих го допуснала — не се предаваше тя. — Ако трябва да ме върнат в Гърция на носилка — така да бъде, но не съм съгласна, семейството ми да е разпиляно по всички краища на света!