— За толкова крехка жена определено имаш желязна воля, мамо — отбеляза Александър с любов. Тя притежаваше класическа красота: безупречно гладка като порцелан кожа, царствена осанка, женствена елегантност. Ако успее да си намери жена като нея… Но твърдо бе убеден, че такава не съществува. Майка му бе единствена и неповторима. — Отдалеч идваш — отбеляза той накрая. — Вероятно си уморена. Защо не дремнеш преди вечеря?
— Да дремна? С баща си само за това ли мислите? — тросна се тя. — Говориш точно като него! Държа да знаете, че далеч не съм така болна, колкото смятате!
— Мамо… — подхвана Александър.
Тя го погали нежно по бузата.
— Колко привлекателен мъж си, Александър! Кажи кога възнамеряваш да си намериш жена и да ме направиш горда баба?
Той се усмихна.
— Съмнявам се, че някога ще се случи, mama mou1 — каза той. — Просто не е възможно да се намери втора като теб.
Усмихна му се тъжно.
— Не съм светицата, за която ме смяташ, Алекси — промълви тя тихо. — Не съм…
— В моите очи си идеална във всяко отношение.
— Предубеден си — обвини го тя. — Тревожа се за теб, сине. Вече си на тридесет и една, а още не си имал сериозна връзка. Това не е добре. На твоите години баща ти…
— На моите години вече сте били женени — довърши Александър вместо нея. — И преди сме го обсъждали, но както съм споменавал многократно и пред двама ви, още не съм срещнал жената, която бих пожелал да бъде моя съпруга. Не е толкова просто…
Разположи се на дивана и му направи знак да седне до нея.
— Александър, някога мислил ли си сериозно да се задомиш и да имаш деца?
— Минавало ми е през ума — отвърна той сковано, но избягваше да я погледне в очите.
— Повтарям: сериозно. Нали не си забравил, че винаги долавям кога ме лъжеш?
За миг се изкуши да я излъже, но осъзна, че е права — никога не бе успявал да я подведе.
— Е, не чак толкова сериозно, колкото ти би искала — призна той накрая.
— Да не би да изпитваш някакви колебания? Нещо, което би желал да обсъдим. Винаги съм готова, сине. Знаеш го.
— Да, знам — увери я той и кимна бавно.
— Досега не си срещнал жена, достойна да ти бъде съпруга, така ли? — продължи Мелина. — Но доколкото виждам, жените, които избираш, доста си приличат. Да не би нарочно да се обвързваш с неподходящи жени?
Той се усмихна леко и попита:
— О, и с психоанализа ли се занимаваш вече?
— Не е нужно човек да е професионалист, Александър, за да забележи проблема — увери го тя. — В един момент твърдиш, че няма да се ожениш, ако не откриеш жена като мен. После сякаш забравяш и се захващаш с жени, които по нищо не ми приличат. Това ми подсказва, че избягваш да се обвържеш — сериозно да се обвържеш. Затова именно избираш жени, в които със сигурност няма да се влюбиш.
Той се усмихна.
— Тревожиш се прекалено много.
— Тревожа се, защото те обичам — настоя тя. — Баща ти и аз желаем едно: да си щастлив.
— И за да съм щастлив, трябва да съм женен и да имам деца — обобщи той.
— Това много ще ни зарадва — отвърна простичко тя.
— Ти щастлива ли беше, когато Дамян почина? Щастлива ли беше да пометнеш толкова пъти? — разпали се той, но забеляза изражението й и продължи по-кротко: — Извинявай, мамо. Не исках…
Мелина поклати глава.
— Всичко е наред — увери го тя. — След време болката става по-поносима.
— Преодолява ли се въобще някога? — попита той. — Изчезва ли напълно?
— Човек се научава да живее с нея, да я приема. Болката никога не изчезва. — Мелина го погледна. — Какво те мъчи, Александър? Страх те е да се привържеш към някого, за да не го загубиш ли?
Той се замисли.
— Не съм сигурен — отвърна бавно след дълга пауза. — Не съм се замислял. Просто винаги съм го изпитвал, а не успявам да го обясня…
Мелина го дари с търпелива усмивка.
— Не бива да се страхуваш да държиш на някого — посъветва го тя. — Не е възможно да продължиш да се криеш, да избягваш света поради своите опасения. За да открие щастието, човек трябва да поеме известни рискове.
Той свъси вежди.
— Най-много от всичко ми се ще да имам брак като вашия с татко, но…
Гласът му замря.
— Тогава трябва да престанеш да се криеш зад стената, с която си се обградил. Бъди готов да положиш усилие, за да се случи — настоя Мелина. — Вярно, бракът ми с баща ти е добър, здрав, но и той не е минал без проблеми. Претърпяхме доста загуби през годините, понесохме много битки. Бракът ни просъществува, защото не допуснахме трагедиите да ни разделят. Заедно посрещахме проблемите и това ни правеше по-силни.