— Наистина те обичам! Ти си моят живот. Защо не ми вярваш?
Той тръсна гневно глава, очевидно неспособен или нежелаещ да повярва.
— Не… Не ме лъжи!
С наближаването на оргазма проникванията му ставаха все по-силни. В очите му се забелязваше болка, която се появяваше винаги, когато се любеха, но Франческа така и не намираше обяснение за нея.
— Не ме лъжи…
— Наистина те обичам! — извика тя, увлечена от неговата възбуда. — Обичам те достатъчно, за да се откажа от всичко само за да бъда с теб.
— Не! — лицето му потъмня от гняв. — Лъжи! Постоянно лъжи! Не казвай това!
Изведнъж цялото му тяло потрепери силно, после сякаш застина във времето и пространството. Накрая се отпусна върху нея и зарови лице в гърдите й.
Франческа нежно го погали по главата.
— Наистина те обичам, caro — промълви тя. — Как ми се иска да те накарам дами повярваш.
Когато се отдръпна от нея, очите му бяха зачервени и влажни от сълзи. Постара се да запази тона си безгрижен.
— Определено не хвалят талантите ти напразно.
Тя се насили да се усмихне.
— Няма причина да се преструвам — отвърна простичко.
Свъсил вежди, той се изправи и започна да събира дрехите си. Отиде в банята, взе душ набързо и се облече мълчаливо. Отново се случи, помисли си той смаяно. Когато тя му каза, че го обича, сякаш мъгла обгърна мозъка му и всичко, което последва, сега беше неясно петно в паметта му. Зърна собственото си отражение в огледалата, спря и се изгледа, сякаш наблюдаваше лицето на непознат; някой, когото никога не бе виждал.
Ами ти, запита се тревожно, преструваш ли се, или просто прикриваш истинската си същност?
Александър стоеше до прозореца в кабинета си в Олимпик тауър и гледаше замислено ширналия се пред него Манхатън: милионите проблясващи светлини сияеха като море от скъпоценни камъни. Изпита странно облекчение, че Франческа замина по-рано същата вечер за Рим. След два дни започваше нов филм. Предложи му да откаже участието, да остане при него в Ню Йорк, но той настоя да приеме ролята. Не се чувстваше удобно в присъствието й за дълго време. Тя беше прекалено обсебваща. На моменти изпитваше чувството, че ще го погълне целия. Знаеше, че иска да се омъжи за него. Тя не го криеше. Все повтаряше колко добра е връзката им. Той никога не й разкри, че го интересуваше единствено силното сексуално привличане, което ги събра. В никоя от предишните си връзки, даде си сметка той сега със смесица от загриженост и съжаление, не бе стигнал по-далеч от първоначалното физическо привличане. Всичките охладняваха след няколко седмици, ако не и по-малко, и той неизменно си намираше нова любовница, без дори да помисли за жената, напуснала току-що живота му.
Макар Александър да познаваше Франческа Коренти поне от година, никога не бяха прекарвали заедно повече от една-две седмици. Дори при срещата им през онова лято в Рим, когато тя го покани да живее в дома й в Одгиата, той настоя да си наеме апартамент в „Екселсиор“ на „Виа Венето“. В Ню Йорк й запазваше апартамент в „Плаза“, макар тя ясно да показа, че очаква да отседне при него в апартамента му. И добре че бе постъпвал така! Хубаво бе, че я държа по-настрана. Дори настояваше за това.
Франческа никога не разбра причината, но го прие, защото нямаше избор. Александър не признаваше компромиси — живееше по собствени правила.
Александър Киракис никога не бе държал достатъчно на някоя жена, за да постави нейните чувства и потребности над своите.
Часовникът върху нощното шкафче показваше два и петнадесет. Александър се въртеше в леглото, сякаш го измъчваха, и мърмореше неразбираемо.
„Не!“ — изкрещя той внезапно. Надигна се рязко, с широко отворени очи и устни, застинали в безмълвен вик, целият трепереше. Тялото му бе мокро от пот. Няколко секунди остана неподвижен. Знаеше, че е сънувал кошмар, но не си спомняше какъв. Съзнаваше само, че смрази кръвта му. Прокара нервно ръка през косата си и заопипва в тъмнината за ключа на лампата. Светна, пое си дълбоко въздух и се облегна назад облекчено. Какво точно беше сънувал? Кое бе толкова ужасяващо?
Стана от леглото и с несигурни стъпки отиде в банята. Запали аплиците от двете страни на овалното огледало с позлатена рамка над италианската мраморна мивка. Наведе се, завъртя едно от големите златни кранчета и студената вода мигом потече от чучура. Събра длани, за да улови струята, и започна да плиска лицето си — най-после спря да трепери. Завъртя крана и се пресегна за кърпа. Изправи се и се взря в собственото си отражение в огледалото. Изпита странното усещане, че гледа непознат — чертите на лицето му бяха обтегнати, а в очите — имаше страх на преследван човек. Дълго наблюдава отражението, после хвърли кърпата и се върна в спалнята.