Облече халат и отиде в кабинета. Цяла камара книжа върху бюрото очакваха вниманието му. Реши да оползотвори времето — беше излишно да се връща в леглото. Настани се в стола с висока облегалка и взе един доклад, но откри, че му е невъзможно да се съсредоточи. Мислите му постоянно се въртяха около кошмара, който така безпощадно наруши съня му.
Не му се случваше за първи път. Беше го спохождал и преди — и то доста често. Винаги по един и същи начин. Събуждаше се внезапно посред нощ от ужасяващ сън и повече не беше в състояние да заспи. Но никога не успяваше да си припомни какво е сънувал.
Облегна се на стола и задиша дълбоко. Макар през живота му да бяха минали много жени, макар да се радваше на активен сексуален живот през последните десет години, никога не бе прекарвал цяла нощ в леглото с жена и никога не бе водил някоя от любовниците си тук. Казваше, че му е необходима емоционална дистанция с жените, че трябва да се отдалечи от тях, след като задоволи потребностите си. Но всъщност не си позволяваше да заспи след секс, защото имаше опасност сънят да го връхлети и някой да го види в такъв момент на слабост.
Припомни си как облада Франческа с ярост на пода на апартамента в „Плаза“. Дори сега не бе напълно сигурен какво точно стана. Обяснението на Франческа в любов отприщи нещо в съзнанието му, предизвика го към такова насилие, че той самият остана потресен. Не искаше да му казва, че го обича. Защо — запита се той.
Глава 2
Бърбанк, Калифорния
Мередит намали скоростта на синия си открит автомобил и спря пред портала на „Сентуриън студиос“. Търпеливо изчака човекът на пропуска да потърси името й в списъка и да я упъти как да стигне до кабинета на Ник Холидей. Оказа се съвсем не такъв, какъвто очакваше. В малкото разхвърляно помещение я въведе хубаво червенокосо момиче на не повече от осемнадесет години, облечено в избелели джинси, фланелка и гуменки.
— Ник ви очаква — съобщи с писклив глас. — Ще се върне всеки момент… Вероятно е отскочил до тоалетната.
Мередит се усмихна и се огледа. Наоколо цареше пълна неразбория, а бюрото бе отрупано със сценарии, неотворени писма и изрезки от вестници. Вероятно са отзиви за филмите му, предположи тя. По стените висяха плакати на режисираните от него филми. Върху малкото столове в помещението имаше кашони с разнообразен реквизит. Прочутото му дънково яке висеше на закачалка, а купчина стари броеве на „Варайъти“ почти смазваха кантонерката в ъгъла. Обитателят на този офис е или извънредно зает, или невероятен мърляч, прецени Мередит, или и двете.
Със забит в сценарий нос и молив зад ухото той нахълта през вратата. Изглеждаше по-млад от очакванията й — около двадесет и девет — тридесетгодишен. Носеше джинси и синя работна риза. Косите му бяха тъмни, гъсти и непокорни, но брадата му бе добре поддържана. Не видя очите му заради тъмните очила.
— Извинявайте за закъснението — подхвърли той. — Днес тук е истинска лудница. Отдавна ли чакате?
— Не — поклати глава Мередит. — От десет-петнадесет минути.
Младият мъж нахвърли няколко реда по оръфаните полета на сценария, после го остави и отмести кашон с играчки от един стол.
— За филма са — обясни той, посочвайки кашона.
Тя кимна усмихната.
— О… извинете! Забравих да се представя. Аз съм Ник Холидей. — Ухили се и свали очилата. Откриха се закачливо проблясващи сини очи. — Както казах, тук днес е истинска лудница.
— Представям си — промълви тя сговорчиво. — Аз съм Мередит Кортни от новините на телевизията.
Веждите му се стрелнаха нагоре в престорена изненада.
— А, вече съм новина, така ли?
— Новина сте най-малкото заради любителите на киното — отвърна тя. — Някой от екипа ви е предупредил, нали?
— О, да. Къде и кога? — попита той. — Знаете ли, в момента съм готов да се възползвам от всичката публичност, която ми падне. — Сведе гласа си до конспиративен шепот. — Напоследък бизнесът не върви особено.
Тя се засмя.
— Аха — промълви бавно. — Приготвила съм списък с въпроси и ако ги одобрите, следобед ще доведа оператор тук и ще запиша интервюто.