— Не бързай толкова — прошепна той. — Сега е мой ред.
Плъзна се надолу и главата му попадна сред меките руси косми, покриващи венериния й хълм. Сведе глава, разтвори краката й и стигна до вагината; тя усети влажния му език върху клитора си. Започна да го ближе и смуче като човек, попаднал на храна за първи път от седмици. Блажена топлина се разля по слабините на Мередит и тя стигна до оргазъм. Докато тялото й потреперваше от наслада, той се отдръпна, застана отново над нея и тя усети силата, с която проникна в нея — настойчиво, нетърпеливо. Бедрата му започнаха да се движат ритмично, когато тя обгърна тялото му с крака. Повдигна се, за да го пресрещне, умолявайки го да се движи по-бързо. Той простена от удоволствие — беше стигнал до оргазъм. Тялото му се напрегна за няколко секунди, преди да се отпусне напълно.
Зарови глава в русата й коса. Дишаше все така учестено. Най-сетне вдигна глава и й се усмихна. Косата му бе влажна от пот.
— Е, бих казал, че си заслужаваше да изчакаме, нали?
— Определено — съгласи се тя, чувствайки се напълно удовлетворена.
Тази нощ се любиха три пъти и всеки път беше по-добре от предишния. После, прекалено изтощени, за да помръднат, останаха прегърнати в тъмнината. Ник притискаше Мередит така, сякаш нямаше намерение да я пусне. Никога, помисли си тя, не се бе чувствала по-щастлива или сигурна.
— Не можеш ли да заспиш? — прошепна Ник.
Мередит поклати глава, защото не смееше да се довери на гласа си.
Той я прегърна.
— Май и двамата имаме един и същи проблем.
— И как предлагаш да го разрешим? — попита тя.
— Шшшт… — прошепна той и леко целуна върха на носа й. — Имам да ти кажа нещо и ще го сторя сега. Не ме прекъсвай, докато не свърша, става ли?
Тя кимна и го погледна въпросително.
— Лежа и си мисля за нас. Какво трябва да направим? — започна той. — След тази вечер съм напълно убеден, че няма начин някога да те пусна. Искам те тук, при мен, през цялото време. Искам да се събуждам до теб всяка сутрин и всяка вечер да те държа в прегръдките си, като си лягам. — Седна в леглото. — Искам да се преместиш тук, да живееш с мен.
— Добре — промълви тя нежно.
Вече не си представяше, че може да живее без него. Целуна я отново.
— Господ да ми е на помощ, но мисля, че се влюбвам в теб — обяви той и я погали по косата.
— Това разстройва ли те?
— Плаши ме до смърт — призна Ник.
— Защо?
Той сви рамене.
— Винаги съм се страхувал да обичам някого, страхувал съм се да не се опаря.
Погледна го изпитателно за миг и попита:
— Кой те е наранил, Ник?
Той свъси вежди.
— Никой. Защо?
— Всеки, който се страхува да обича, обикновено е бил нараняван преди. — С теб така ли е?
— Това е дълга история — сподели той тихо.
— Разполагам с време, ако ти се говори за това.
Ник поклати глава.
— Да оставим за някой друг път, а? Не искам нищо да разваля това, което е помежду ни в момента.
Той отметна чаршафа и отново се любиха.
Глава 3
Ню Йорк Сити
— Според мен баща ми проявява ужасно тесногръдие по този въпрос — оплака се Александър, крачейки напред-назад из стаята като заловено в клетка животно. — Как не разбира множеството предимства да преместим централата на корпорацията в Ню Йорк? — Застана до прозореца на кабинета си в Олимпик тауър и се загледа замислено в небостъргачите на Манхатън. После се обърна и попита: — Нямаш ли какво да кажеш, Джордж? Какво мислиш?
Джордж Прескът, един от старшите вицепрезиденти на корпорацията и единственият довереник на Александър, седеше в тапициран с черна кожа фотьойл пред бюрото с вдигнати върху масичката крака и сплетени на тила ръце.
— Знаеш, че съм съгласен с теб — подхвана той, — но независимо какво мислим и двамата, той все още контролира нещата. Неговият глас е решаващ.
— И неговата дума е окончателна — добави Александър навъсено.
— Абсолютно. Ако не съумееш да го накараш да види нещата от наша гледна точка, централата ще остане в Атина, докато той диша и е в състояние да се бори срещу нас.
Александър свъси вежди.
— Опасявам се, че си прав. Опитвах да поговоря с него, да го накарам да чуе разумните доводи, но баща ми е упорит човек — призна той. — Надявах се да успея да накарам членовете на борда да го притиснат малко, но ако се стигне до гласуване…
Не довърши мисълта си.
— Пак ще загубиш — обади се Джордж и прокара ръка през гъстата си руса коса. — Със своите петдесет и един процента от акциите той има решаващия глас за жалост. Каквото и да предприемеш, ще загубиш.
Александър седна и се замисли.
— Ще дойде за съвещание тази седмица. Пак ще пробвам да поговоря с него.
Джордж се усмихна, но си спести коментара. Александър очевидно не смяташе да се отказва — особено щом е убеден в правотата си. Джордж познаваше приятеля си прекалено добре. Двамата се бяха сближили още докато посещаваха бизнес факултета на Харвард. Изградиха солиден съюз, базиран на взаимно уважение и възхищение. Джордж Прескът единствен в горните ешелони на „Киракис корпорейшън“ смело изразяваше мнението си пред Александър и дръзваше да спори с приятеля си, когато смяташе, че не е прав или се държи неразумно. Александър обикновено не насърчаваше никого да се приближи, но приемаше Джордж като брат, какъвто никога не бе имал. Онези, които се стремяха да привлекат вниманието на Александър, знаеха, че ключът да стигнат до него е Джордж Прескът.
За жалост, даде си сметка Джордж сега, Александър много приличаше на баща си, дори прекалено много. Константин Киракис също отказваше да промени мнението си, ако смяташе, че е прав. Интересно е да се види кой ще спечели този път.
— Защо просто не му дадеш още малко време — обади се Джордж след малко и посегна към златната си табакера. — Нали самият ти спомена колко е впечатлен от разрастването на дейността ни в Северна Америка? Цифрите говорят сами за себе си. Той не може да продължи да отрича очевидното още дълго — бъдещето на корпорацията е тук, в Ню Йорк.
— Изглежда си прав — съгласи се Александър. Помълча малко. — Имаш ли вече планове за зимната ваканция?
— Наел съм вила близо до Гщаад…
Гщаад, Швейцария
Александър пристигна в Швейцария в края на първата седмица на декември и възнамеряваше да остане поне петнадесет дни. Нае вила за целия сезон, уверен, че някои от шефовете на корпорацията ще се възползват от нея през следващите три месеца. Джордж например със сигурност нямаше да пропусне възможността. Израснал в Колорадо, като младеж той бе олимпийска надежда и буквално не слизаше от ски пистите. Дори днес, седемнадесет години след като изостави мечтите си за олимпийско злато, карането на ски представляваше важна част от живота му. Джордж винаги се бе отнасял по-сериозно към този спорт, отколкото Александър.
Установи, че е пристигнал навреме за ски кроса Гщаад — Шато д’Екс. Рекорден брой ентусиасти от целия континент се бяха струпали по склоновете, готови да мерят сили с най-добрите бегачи в Европа. Александър обаче не бе заразен от тяхната възбуда. Макар и атлет по природа — справяше се чудесно с доста спортове, включително и карането на ски, — той не се интересуваше от състезателния момент. Полото бе неговият спорт, само към него се отнасяше сериозно. Карането на ски бе колкото за отмора. Докато живееше в Гърция, прекарваше зимните си ваканции в някои от най-луксозните курорти в Европа: Гщаад, Сен Мориц, Шамони, Кицбюел. Скоро откри какво прекрасно място за мимолетни романтични връзки са тези елегантни зимни райски кътчета — бяха пълни с партньорки, охотно впускащи се в авантюри. Дните по склоновете бяха наистина приятни, но в не по-малка степен същото важеше и за нощите.