Силвия намери сили да се усмихне печално.
— Ти си мъдър човек.
— Имам богат опит в това отношение. Като се почне със собствените ми глупави грешки.
— Ще ти се обадя, когато приключа с аутопсията.
— Искрено се надявам тази да ти е последната за дълго време напред.
Докато Кинг се обръщаше, Силвия каза:
— Снощната вечер ми беше най-забавната от години насам.
— И аз мога да кажа същото.
Когато потеглиха с колата, Мишел погледна Кинг.
— Греша ли, или старите чувства между теб и Силвия пак са припламнали? — Той я изгледа свирепо, но не отговори. — Хайде де, Шон, недей пак да излизаш със старата реплика, че съм ти партньор, а не психоаналитик.
— Защо не? Все още е в сила.
Тя се облегна и въздъхна безсилно.
— Добре. Както искаш.
— И изобщо какво те засяга?
— Засяга ме, защото сме насред едно много сложно разследване на убийство и никак не е желателно най-добрият детектив и гениалната съдебна лекарка да се разсейват с романтични копнежи.
— Ако не те познавах, бих си помислил, че ревнуваш.
— О, моля те!
— Повтарям, ако не те познавах. И не се притеснявай, в момента всичко друго отстъпва по важност пред разследването. — Той помълча и добави: — Видях те да се прегръщаш с Еди.
Тя го изгледа гневно.
— Следил си ни!
— Не, на път към вратата надникнах през прозореца да видя дали сте там. Не знаех, че предприемате опити за премахване на границите между телата.
— Не си честен, Шон. Просто му благодарях, задето ми нарисува портрет.
— О, нарисувал ти е портрет? Това напълно разкрива намеренията му.
— Той е нещастен.
— И не е твоя работа да го ощастливяваш — отсече Кинг. Просто стой настрана, Мишел. Точно в момента най-много се нуждаеш от ясна мисъл.
Мишел изглеждаше готова да възрази, но запази мълчание.
Кинг продължи:
— Той е привлекателен, забавен и мил, преживял е твърде много трагедии и отгоре на всичко има нещастен брак. Не си първата, която желае да помогне на такъв мъж.
— Говориш тъй, сякаш си преживял подобна история.
— Светът е пълен с подобни истории. И никой от нас не е застрахован.
— Добре, добре, схванах поуката. А сега накъде?
— Отиваме да се срещнем с Роджър Кани. Изглежда, че се е сдобил със солидна сума някъде по времето, когато починала съпругата му. Незнайно откъде.
— Интересно.
— Още не си чула най-интересното. Покойната мисис Кани е имала работа.
— Тъй ли? Къде? — попита Мишел.
— В „Батъл Ентърпрайзес“. И познай при кого от шефовете е работила.
— При Боби Батъл?
— Печелиш първа награда.
60
Никой не им отговори, когато почукаха на вратата на Кани.
— Странно — промърмори Кинг. — Обадих му се предварително. Той каза, че ще си е у дома.
— Поне домашната помощница би трябвало да е тук. Мишел отиде да надникне през прозореца на гаража.
— Вътре има две коли, голямо беемве и рейндж роувър.
Едва ли са на домашната помощница, освен ако Кани й плаща изключително щедро.
Кинг докосна входната врата и тя се отвори. Щом видя това, Мишел незабавно извади пистолета си и застана до него.
— Кълна се — прошепна тя, — ако го заварим проснат на пода с кучешка каишка около врата и часовник, нагласен точно на шест, ще пищя цяла седмица.
Тихо се вмъкнаха вътре. Вестибюлът бе пуст. Проверяваха всяка стая, преди да пристъпят към следващата.
Мишел чу първа звука — някакво странно пъхтене, което сякаш долиташе от дъното на къщата. Побързаха натам и се огледаха. Не видяха никого, но звукът се повтори, този път последван от метално дрънчене.
Мишел посочи една врата в края на коридора. Кинг кимна, прекрачи напред и бавно я бутна с крак, докато Мишел го прикриваше. Надникна вътре, напрегна се, след това изведнъж се успокои. Отвори вратата и кимна на Мишел да се приближи.
Кани седеше гърбом към тях със слушалки на ушите и правеше коремни преси в отлично обзаведения си домашен гимнастически салон. Едва след като Кинг заблъска по вратата, той се завъртя и рязко смъкна слушалките.
— Какво търсите тук, по дяволите?