— Ще трябва да върна началните вноски. Това са много пари.
— Не, не трябва. Те съзнателно са участвали в незаконна дейност. Кажи им, че днес са се отървали по чудо. Кажи им, че ако върнеш парите, по-късно полицията ще може да проследи у кого са попаднали сумите. Сигурен съм, че ще зарежат парите, за да избегнат риска. — Той я изгледа втренчено. — Това е единственият ти изход, Лулу.
Тя най-сетне кимна.
— Още днес ще се обадя на всички.
— И разговаряй с партньорите си от Флорида. Обясни им, че дългата ръка на вирджинския закон стига далеч на юг. Ако не искат да загубят яхтите и мацките, нека да те оставят на мира и да печелят кротко от танци и бира. Не се съмнявам, че и от това падат добри пари. — Кинг стана и кимна на Мишел да си тръгват. — А след като Реми обеща да ти помогне за децата и за строежа на къщата, може би ще е най-добре да не се заседаваш толкова тук и да отделиш повече внимание на дома си. Приеми го като приятелски съвет.
Докато излизаха, Лулу подвикна след тях:
— Слушайте, много съм ви задължена. Само кажете какво мога да направя за вас.
Кинг се обърна.
— Просто сметнах, че заслужаваш поне веднъж да ти провърви. Успех.
Двамата пак понечиха да си тръгнат, но спряха, защото Лулу отново подвикна:
— Знам каква кола кара онази жена. Веднъж я видях.
— И ние знаем. Стар открит мерцедес.
— Не просто мерцедес, а истинска класика — роудстър 300 SL от 1959 година.
— Откъде знаеш? — попита Мишел.
— Един от моите партньори е маниак на тема автомобили. Има цял куп разкошни коли, които държи в Неапол. От него научих много. Тази, която кара дамата, е същинска прелест. Струва цяло състояние.
Кинг тихичко промърмори нещо.
— Лулу, смятай дълга си за изцяло платен. Хайде, тръгваме.
Той сграбчи ръката на Мишел и я дръпна към вратата.
— За къде бързаме? — попита тя.
— Мисля, че знам къде да намерим тази кола.
62
Кинг спря лексуса на един страничен път и излезе.
— Оттук ще трябва да продължим пеш. Ако е възможно, предпочитам да останем незабелязани.
— Къде отиваме?
— Имай търпение. Скоро ще видиш.
Прескочиха една невзрачна порта и продължиха по чакълест път, ограден от висок жив плет. През една пролука в храстите Мишел зърна далечната къща и отбеляза:
— Това е имението на Батъл. — И тъй като Кинг вървеше в противоположна посока, тя добави: — Шон, къщата е натам.
— Не отивам към къщата.
— А къде?
Кинг посочи напред.
— Към гаража.
Стигнаха до голямата сграда, без никой да ги забележи. Кинг успя да отключи една странична врата и двамата се вмъкнаха вътре. Той обиколи една по една всички коли на партера, като надничаше под платнените им покривала. След като свърши, изкачиха се по стъпалата към горния етаж.
Там също имаше покрити коли и Кинг се зае да ги проверява. Когато стигнана до третата, той дръпна покривалото и го пусна на земята. Погледна марката на автомобила.
— Точно така, 300 SL.
Коленичи, огледа гумите и плъзна ръка по грайфера. После вдигна пръст към Мишел.
— Кал — каза тя. — Но как може някой да вземе тази кола, без да го усетят?
— Много лесно. Сали каза, че тази сграда вече не се използва. А онази чакълеста алея, по която дойдохме, води право към страничния път. Ако жената е карала само нощем, едва ли някой би забелязал.
— Жената. Значи май стана ясно коя е нашата изкусителка наркоманка.
Кинг се изправи.
— Да, ясно е. И мисля, че ще е най-добре да идем да си поговорим с нея.
— Няма да бъде приятен разговор.
— Повярвай ми: да не знаем истината ще е още по-неприятно.
Тръгнаха към голямата къща. Преди да стигнат обаче, Кинг свърна настрани, заобиколи конюшнята и мина през портата между дома на семейство Батъл и сградата за карета.
— Шон, къде отиваш? Савана трябва да е в голямата къща.
Без да й обръща внимание, Кинг продължи напред. Видя паркираната отпред кола, изтича по стъпалата и заблъска по вратата на сградата за карета. След малко чуха стъпки и вратата се отвори.
— Какво искате? — раздаде се женски глас.