— Може ли да влезем, Доротея? — попита Кинг.
Побърза да пъхне крак в процепа, в случай, че отговорът не го задоволи.
— Защо? — попита Доротея.
— Кайл Монтгомъри е мъртъв.
Доротея вдигна ръка към гърдите си и залитна назад като от удар.
— Аз… аз не познавам такъв човек.
— Знаем всичко, Доротея. Проследихме колата.
— Коя кола?
— Мерцедесът от гаража, с който си пътувала до „Афродизиак“.
Тя ги изгледа предизвикателно.
— Нещо бъркате.
— Губим време — каза нетърпеливо Кинг. — Видели са те да напускаш клуба, Доротея. Имаме свидетелка, която наскоро те е видяла да се качваш в колата и да потегляш около пет сутринта.
Предизвикателната гримаса на Доротея започна да се топи.
— Същата свидетелка те е чула да се караш с Кайл. Ти си извадила пистолет. Заплашила си го…
— Не съм заплашвала онзи дребен…
Доротея млъкна и пребледня, сякаш всеки момент можеше да припадне.
Кинг тихо каза:
— Сметнах, че би предпочела да поговориш с нас, преди да викнем полиция. Ако не, ще се обадим още сега.
— О, боже мой — прошепна тя.
За броени секунди маската на твърда жена рухна напълно и от очите й бликнаха сълзи. Кинг бутна вратата навътре и двамата влязоха.
63
— Не съм го убила аз, Шон. Не съм.
— Но купуваше лекарства от него?
Тримата седяха в хола — Кинг и Мишел на старинни кресла, Доротея на малкото канапе срещу тях. Пръстите й се впиваха в подлакътника с такава сила, сякаш ако ги разтвореше, щеше да падне на пода.
— Напоследък бях подложена на ужасно напрежение — бавно започна тя. — Имах… имах финансови затруднения.
— Едва ли най-добрият начин за борба с финансовите проблеми е да харчиш по хиляда долара на вечер за наркотици.
Тя го изгледа смаяно.
— Значи сте разговаряли с онзи дребен мръсник!
— Внимавай, за мъртвите или добро, или нищо. Разкажи ми за онази вечер.
— Какво знаеш?
— Достатъчно, за да разбера, ако почнеш да лъжеш, а това няма да ми хареса.
— Не знам какво ми стана. Наистина не знам. Усещах, че Кайл иска да спи с мен. Беше очебийно. Мъжете са толкова прозрачни.
— Само че ти не искаше да спиш с него?
— Не, разбира се. Но бях пила много. И твърдо бях решила, че онази вечер ще е последна. Както казваш, наркотиците нямаше да ми решат затрудненията. Не ставаше дума само за парични проблеми. Имах трудности със семейството… Да влезеш в клана Батъл е свързано с непрестанен натиск и стрес.
— Да имаш за свекърва Реми не е градинско увеселеше — сухо отбеляза Мишел.
— Беше същински кошмар. Всичко се гледаше под лупа — какво върша, как се обличам, какво ям, пия, говоря. А упреците им не бяха твърде тактични. Боби беше далеч по-лош от Реми. Истински тиранин. А най-ужасни бяха смените на настроенията му. Както се усмихва доволно, изведнъж почва да крещи като грубиян. Всеки можеше да попадне под ударите му, дори Реми. Започнах да посещавам психотерапевт, опитвах се да се справя с трудностите по конструктивен начин.
— Това е добре — каза Кинг. — Но бяхме започнали да говорим за Кайл.
— Да. Е, когато Кайл дойде с лекарствата, бях пийнала и реших да се изчукам с него. Затова аз… — Тя млъкна и се изчерви. — Беше идиотска постъпка. Знам.
— Знаем за стриптийза. Не е нужно да навлизаш в подробности. Но ти си извадила пистолет.
— Той се канеше да ме нападне! Трябваше да се защитя.
— И си поиска парите обратно.
— Бях му платила предостатъчно. Той крадеше лекарствата. Печалбата му беше сто процента. Просто исках да по-снижа цената.
— Значи си взе парите?
— Да. Престорих се, че ще го застрелям, и той избяга. Повече не го видях, кълна се.
— Как изобщо се свърза с него?
— Знаех, че работи в кабинета на Силвия, макар че не се познавахме лично. Веднъж ходих там след контузия на гръбнака. Силвия ми предписа болкоуспокояващи и те постепенно се превърнаха в необходимост, но когато лечението приключи, тя спря рецептите. Аз обаче вече бях пристрастена. Знаех, че Силвия държи в кабинета си такива лекарства. Усещах що за личност е Кайл — готов и способен да извърши всичко за пари. А знаех, че медикаментите от аптека са далеч по-безопасни от всичко, което може да се набави на улицата. Освен това нямах желание да се свързвам с истински наркопласьор. Избрах за срещите, „Афродизиак“, защото бях ходила там да вечерям с позната и знаех, че дават стаи, без много да разпитват.