— А не смяташ ли, че той е разбрал коя си? Сигурно те е виждал в кабинета на Силвия.
— Винаги носех очила и шал, стоях в сянка и говорех колкото се може по-малко. Ако ме беше познал, сигурна съм, че би опитал да ме изнудва.
Докато тя говореше, Кинг я наблюдаваше много внимателно. Доротея забеляза това и пребледня.
— Знам, че не изглежда добре, Шон.
— Положението е много лошо, Доротея. Еди знае ли?
— Не! Моля те, не бива да му казваш. Бракът ни не е от най-добрите, но все пак държа на него, а това ще го убие.
— Нищо не мога да обещая, Доротея. А сега искам да знам къде беше снощи.
— Тук.
— Еди може ли да потвърди? — попита Мишел. — Той се прибра рано от представлението.
— Откъде знаеш? — попита Доротея.
Мишел се смути.
— Двамата с Чип Бейли отскочихме до Мидълтън да гледаме сражението. Чип трябваше да си тръгне по-рано и Еди ме докара обратно. Каза, че няма да остане за втория ден от битката.
Доротея я изгледа с подозрение, после каза:
— Е, снощи не беше тук. Сигурно е бил в ателието. Понякога спи там.
Мишел отвори уста да каже нещо, но се сдържа.
— Значи нямаш алиби — констатира Кинг. — Разговарях по телефона с хотел „Джефърсън“ в Ричмънд. Не си отсядала там вечерта, когато убиха Боби. Вероятно и ФБР вече е наясно с този факт. В „Афродизиак“ ли беше?
— Да. Кайл ми донесе лекарствата около десет вечерта.
— Каква ирония на съдбата.
— Защо?
— Той беше твоето алиби за убийството на свекъра ти, но сега е мъртъв. Тъй че ако не те е видял още някой в клуба, вече си заподозряна за две убийства.
Доротея се хвана за главата и зарида. Накрая Мишел стана, отиде в кухнята и се върна с мокра кърпа.
— По-спокойно, Доротея — каза Кинг. — Смъртта на Кайл още не е обявена за убийство. Може да е просто свръхдоза. Или дори самоубийство.
— Не си представям човек като него да посегне на живота си. Макар да не го познавам много добре, по всичко личеше, че твърде силно държи на житейските удоволствия. — Доротея избърса лицето си с кърпата и погледна Кинг. — А сега какво ще правим?
— Не можем да запазим в тайна постъпките ти.
Устните на Доротея затрепериха.
— Друго не съм и очаквала.
— До каква степен да ги разкрием обаче, това тепърва ще се определи.
— Не съм убила нито Кайл Монтгомъри, нито свекър си!
— И като стана дума за него, защо го посети в болницата през онзи ден?
— Има ли значение сега?
— Може да има.
Тя въздъхна дълбоко.
— Боби ми обеща пари, голяма част от наследството си. Затова трябваше да промени завещанието. Каза, че ще го направи, но всичко си остана само на думи.
— Значи отиде да разбереш дали е променил завещанието?
— Чух, че се е свестил и говори. Не знаех дали ще имам друг шанс. Ако Боби си беше изпълнил обещанието, финансовите ми проблеми щяха автоматично да се решат.
— Не, искаш да кажеш, че щяха да се решат, когато той умре и наистина получиш парите — поправи я Мишел.
— Да — тихо призна Доротея и наведе глава.
— Еди знаеше ли за очакваната промяна на завещанието? — попита Кинг.
— Не. Еди смята, че сме добре във финансово отношение. Той живее в друг свят. Не се тревожи за нищо.
— Мисля, че грешиш — каза Мишел.
— Защо му е на Боби да променя завещанието си в полза на теб и Еди, ощетявайки Реми? Доколкото чух, той вече ви е осигурил.
Доротея се усмихна измъчено.
— На кого му стигат парите? Във всеки случай не и на мен. А Боби имаше адски много пари.
Кинг я изгледа втренчено.
— Боби умееше да се пазари. Какво е получил в замяна, Доротея?
— По-добре да не казвам — отвърна тя след дълго мълчание. — Не се гордея особено с тази уговорка.
— Всъщност мисля, че мога да се досетя. Малкият стриптийз пред Кайл вероятно бледнее в сравнение с онова, което е ставало. Между другото, защо пътуваше до „Афродизиак“ с автомобил от колекцията на Боби?
Тя го изгледа с победоносна усмивка.
— Смятах, че ми дължи поне това. А и той вече изобщо не ги караше.
— Знаеш ли защо?