Реми ги посрещна на прага.
— Мейсън не е тук в момента — обясни тя.
— Чу ли? — попита Кинг.
— Да. Този път вече не вярвам да се измъкне.
Кинг я погледна с изненада.
— Реми, знам, че двете не сте първи приятелки, но тя все пак е съпруга на твоя син.
— Което е единствената причина поне малко да й съчувствам.
— Къде е Еди?
— Отиде в града да разговаря с адвокатите. Има ли вече официално обвинение срещу Доротея?
— Засега дори не са сигурни относно причината за смъртта на Кайл — вметна Мишел. — Докато това не се изясни, не могат да предявят обвинение.
— Ти не вярваш, че го е убила, нали? — обърна се Хари към Реми.
Тя го погледна право в очите.
— Не, но доскоро нямаше да повярвам и че е купувала крадени лекарства.
— От купуване до убийство крачката е твърде голяма — възрази Хари.
Реми им кимна да влязат.
— Защо да не продължим на масата този увлекателен разговор?
В трапезарията към тях се присъедини Савана. Беше облечена с дълга пола, бяла блуза, тъмносин пуловер и носеше обувки с нисък ток. Косата й бе старателно оформена в прическа, а гримът умерен.
Кинг не осъзна веднага какво вижда. Сетне изведнъж сякаш прогледна: дъщерята бе облечена също като майката. Озърна се към Мишел. По изненаданото й изражение личеше, че и тя си мисли същото.
Хари седна до Савана и подхвана разговор с нея, а Кинг и Мишел се насочиха към Реми.
— Доротея не печели буквално нищо от смъртта на Боби — каза Кинг. — Следователно липсва мотив.
— Мотивите невинаги са финансови — отвърна Реми, докато мажеше кифлата си с масло.
Например твоят мотив да убиеш съпруга си, помисли Кинг.
— Имаш ли нещо наум? — попита Мишел.
— Не, просто казах това, което смятам за очевидно.
— Значи не си подозирала, че Доротея кара една от колите на Боби и наема стая в, „Афродизиак“? Или че има проблем с опиатите?
Реми поклати глава.
— Но и не ми е работа да наглеждам снаха си, нали?
— Аз знаех, че има проблем с лекарствата.
Всички погледи се завъртяха към Савана.
— Споменавала ли го е пред теб? — попита Кинг.
— Не, но веднъж я видях да се връща, навярно от онова място. Бях станала рано и се готвех да изляза на разходка. Тя идваше откъм хамбара, където стоят колите. Изглеждаше ужасно. Чудех се как изобщо е била в състояние да шофира.
— Не предположи ли, че е пияна? — попита Мишел.
— След четири години в колежа познавам разликата между пиян и надрусан.
— Толкова се радвам, че благодарение на парите ни си получила тъй безценно образование — сряза я Реми.
— Разговаряхте ли за това, Савана? — попита Кинг.
— Не се бъркам в чужди работи.
— И на никого ли не каза, например на Еди?
— Повтарям, не се бъркам в чужди работи. Ако случайно не си забелязал, с Доротея не сме много близки.
След вечерята Реми се оттегли под предлог, че имала да пише писма, а Савана остана да изпрати гостите. Кинг обаче трябваше да отиде до тоалетната и помоли Хари и Мишел да го изчакат. Докато го нямаше, Хари отведе Савана настрани и поведе с нея тих разговор. Когато Кинг се върна, тримата се сбогуваха и излязоха.
Хари каза:
— Не исках да те пренебрегвам, Мишел, но се тревожа за Савана и трябваше да си поговорим на четири очи.
— Забеляза ли, че тя вече се облича като майка си? — попита Кинг.
— Това беше един от признаците, че нещо не е наред — отвърна дипломатично Хари. — Реми е много властна жена и навярно дори независимо момиче като Савана не може да устои на нейната воля.
— А Реми пише много писма, води си дневник и сигурно получава много писма от приятели — подметна Кинг.
Хари го погледна изпитателно.
— Да, предполагам. Както и аз. Важно ли е?
— Докато отивах до тоалетната, случайно минах покрай кабинета. Реми седеше вътре и наистина пишеше писма.
— И какво? — попита Мишел.
— Не ми дава покой мисълта, че все още не знаем какво е било взето от тайните отделения в нейния гардероб и гардероба на Боби. Ами ако са били писма, дневници или нещо подобно?
— Звучи логично — каза Хари. — Жени като Реми често желаят да имат сигурно скривалище за поверителните си писма.