Выбрать главу

След като Сали си тръгна, Кинг се запита дали да не сподели с Мишел по телефона, но реши да изчака до сутринта. Беше изморен.

Скрит в тъмнината край шлепа, убиецът видя Сали да се отдалечава. С помощта на подслушвателното устройство бе чул целия разговор между двамата. Проследи как на шлепа угасват последните светлини. Щеше да изчака, докато Шон Кинг заспи дълбоко, а после да му направи едно последно посещение.

67

Мишел се прибра у дома, потренира кикбокс с тежката круша, закачена в мазето, зареди пералнята и дори поразчисти кухнята. След това си взе душ и се канеше да си легне, но изведнъж я обхвана странно безпокойство. Мислите й непрестанно се връщаха към убийствата. Дали не бяха пропуснали нещо? Кинг не изключваше възможността мисис Кани да не е загинала при автомобилна злополука, а да е била убита. Но от кого?

Главата й бучеше от напрежение и тя реши да се разходи с колата; това винаги проясняваше мислите й. Пътят минаваше край кантората. Тя спря и влезе вътре с намерение да прегледа отново записките по разследването, които държеше в бюрото си. Може би щяха да й подскажат нещо.

На минаване през малката приемна тя видя върху бюрото на секретарката няколко листчета с телефонни съобщения. Едното беше за Кинг от някой си Били Едуардс. Името й се стори познато, но не успя да си спомни къде го е чувала. Телефонният код беше от района на Лос Анжелис. Реши, че там все още е рано. Едно от нещата, които я дразнеха в работата с Кинг, беше, че той не обичаше да споделя, дори и с партньорката си. Сега може би имаше шанс да го изпревари. Тя позвъни на Едуардс. След третия сигнал отсреща вдигнаха слушалката.

— Били Едуардс?

— Същият. Кой се обажда?

— Мишел Максуел. Аз съм партньорка на Шон Кинг в Райтсбърг, Вирджиния. Мисля, че той ви е търсил.

— Точно така. Преди малко се опитах да се свържа с него.

— В момента е извън кантората и ме помоли да ви се обадя.

— Нямам нищо против. Какво точно искате да знаете за времето, когато работех при семейство Батъл?

Този път Мишел си спомни. Били Едуардс беше механикът, натоварен да поддържа автомобилната колекция на Боби Батъл. Бяха го уволнили само ден след подслушания от Сали Уейнрайт скандал между Боби и Реми.

— Точно този период ни интересува — бързо отговори Мишел. — Доколкото разбрахме, уволнили са ви внезапно.

Едуардс се разсмя.

— Изритаха ме без предупреждение.

— Боби Батъл ли го направи?

— Самият той. Чух по новините, че, бил умрял. Вярно ли е?

— Да. Той даде ли някакво обяснение защо ви уволнява?

— Нито дума. Но и не беше длъжен. Знам, че нямаше нищо общо с работата ми. Признавам, че това отношение не ми беше много приятно, но иначе човекът постъпи съвсем коректно. Плати ми добро обезщетение и написа страхотна препоръка, с която скоро се хванах на работа в Охайо при друг богаташ с още по-голяма автомобилна колекция.

— Чудесно. А сега още нещо. Разбрахме, че вечерта, преди да ви уволнят, Боби и мисис Батъл са се скарали в сградата за коли.

— О, Реми Батъл е страхотия. Казвам ви, тия двамата си бяха лика-прилика. Все едно да изправиш Годзила срещу Кинг Конг.

— Прав сте. Но знаете ли нещо за спора между двамата?

— Не. Вие откъде разбрахте?

— За съжаление не мога да ви кажа, поверително е.

— Аха… Бас държа, че го знаете от Сали Уейнрайт, нали?

— Защо смятате така?

— Защото тя обичаше да се усамотява там. Е, понякога се усамотявахме заедно — добави Едуардс и тихичко се изписка. — О, да, добре си прекарвахме двамата със Сали.

— Значи… имахте връзка?

— Не. Просто лудувахме. Между нас казано, тя беше много дива. Ако Батъл знаеше какво сме правили в някои от колите му…

— Нима?

— Да, по дяволите. Но не бях само аз.

— Кой друг?

— Мейсън още ли работи там?

— Да.

— Тогава питайте него.

Мишел не успя да скрие смайването си.

— Мейсън е имал връзка със Сали?

— Поне така казваше тя. — Едуардс помълча и добави: — Лично аз не съм ги виждал. Но тя е красиво момиче. Навярно не трябва да говоря така пред жена, но когато хората живеят в една къща, случват се разни работи, нали разбирате. Виждаш я да се разхожда, облечена в нещо ефирно, или пък да излиза от банята само с една малка кърпа. Какво пък, хора сме.