— Разбирам. Имаше ли и някой друг?
— Вероятно, но не мога да ви дам конкретни имена.
— Сали каза, че точно преди да започне скандалът, Боби пристигнал с ролс-ройса.
— Ролсът ли? Беше същинска прелест. Имаше само пет такива в целия свят. Той отърва ли се от него накрая?
— Да, доколкото разбрах, още следващата година.
— Така и очаквах.
Мишел застина.
— Защо?
— Сутринта, когато ме изритаха, отидох да си прибера инструментите и багажа. Винаги съм си падал по онзи ролс. Беше великолепна машина. Както и да е, тогава го видях за последно. — Едуардс се изсмя. — Не че някога ще си имам свой.
Мишел се чувстваше напрегната като тетива.
— И какво направихте?
— Исках да го погледна за сбогом. Свалих покривалото, седнах вътре и си представих, че е мой.
— Ясно, ясно — прекъсна го нетърпеливо Мишел. — Но защо очаквахте Батъл да се отърве от колата?
— Защото, когато покривах ролса отново, забелязах, че предната броня е нащърбена отляво, а единият фар е пукнат. Трябва да е станало през нощта, защото предния следобед бях проверил колата и нищо й нямаше. Всъщност не беше кой знае каква повреда, но с такава кола поправките гълтат хиляди долари. А и вече не се намират резервни части. Жалко, много жалко. Сигурно Батъл е блъснал колата някъде и се е вкиснал. Той мразеше нещо да не е наред. Често идваше в гаража и изпадаше в бяс, ако забележеше петно от масло на пода или зле закачен номер. Сигурно му е призляло, като е видял повредите по ролса. Знаех си, че ако не успее да го поправи както трябва, ще гледа да се отърве. Просто такъв си беше.
— Казахте ли някому, че ролс-ройсът е пострадал?
— Не. Колата си беше негова; можеше да прави с нея каквото си иска.
— Помните ли точната дата, когато стана това?
— Трябва да е било в нощта, преди да ме уволнят. Както казах, бях проверил ролса предния следобед и всичко беше наред.
— Разбирам. Но на коя дата се случи?
Едуардс помълча.
— Беше преди повече от три години, сигурен съм. Някъде през есента. Известно време работих за една компания в Северна Каролина, докато ми се отвори работата в Охайо. Може би септември. Не, май беше октомври или ноември. Поне така ми се струва — добави той не много уверено.
— Не можете ли да бъдете по-точен?
— Вижте, трудно ми е да си спомня къде съм бил миналата седмица, камо ли преди три години. Доста съм обикалял оттогава.
— Не можете ли да си погледнете разписките за заплатата от времето когато сте били при Батъл? Или от работата в Северна Каролина или Охайо? Това би ни улеснило.
— Госпожо, аз живея в едностаен апартамент в Западен Холивуд. Нямам къде да държа непотребни хартии. И за дрехите си едва намирам място.
— Нали ще ми позвъните, ако си спомните?
— Добре, щом е важно.
Мишел остави слушалката и седна зад бюрото си. Преди три години, през есента. Само че ако наистина ставаше дума за есента, значи бяха минали около три години и половина, защото сега беше пролет.
Изведнъж Мишел рязко надигна глава. Чакай малко, каза си тя. Сали Уейнрайт вероятно ще помни точната дата. Тя погледна часовника си. Беше твърде късно да й звъни. Можеше да изчака до сутринта. Сега обаче искаше да открие Кинг и да му каже какво е научила.
Набра номера на мобилния му телефон, но не получи отговор. Остави съобщение. Той нямаше стационарен телефон на шлепа. Сигурно спеше. Мишел се загледа в телефона, обмисляйки какво да прави. Донякъде й се искаше да приключи с работата за днес и да се прибере, но докато се взираше в апарата, започна да я обзема много странно чувство. Шон лесно се будеше. Защо не бе отговорил? Трябваше да е видял на дисплея нейния номер. Освен ако не бе в състояние да отговори!
Тя грабна ключовете и се втурна към колата.
68
Шон Кинг тревожно се размърда в леглото. Шлепът се полюшна и от устните на спящия излетя тих стон. В мозъка му пламтеше пожар. Той обаче не се събуди. Не го измъчваше кошмар. Ставаше нещо по-страшно — тялото му губеше способността да поема кислород. Смъртта го обгръщаше бавно и неумолимо.
Фаровете прорязаха мрака. Мишел закова на място, изскочи от джипа и бързо се спусна по стъпалата към шлепа.
— Шон! — извика тя, удряйки по вратата на каютата. — Шон! — Озърна се. Колата му беше паркирана наблизо. Трябваше да е тук. — Шон!