— Стой спокойно. Линейката скоро ще дойде.
Докато Мишел държеше главата му в скута си, той бавно фокусира поглед към нея.
— Добре ли си?
Едва сега тя осъзна, че е ранена. Не заради болката, поне не отначало; просто видя кръвта, която се стичаше по ръката й. Опипа дупката от куршума в ръкава на блузата си. Само драскотина, помисли си тя. Куршумът не беше заседнал, поне така й се струваше. Тя откъсна долната част от ръкава и се превърза, за да спре кръвта.
— Мишел, ти добре ли си? — повтори Кинг по-тревожно, макар че беше затворил очи.
— Нищо ми няма — излъга тя.
69
— Някой е запушил отдушниците на отоплителната ти система, Шон — каза Тод Уилямс в болницата малко по-късно. Беше дошъл заедно с двама от помощниците си и Силвия. — Изгорелите газове са се връщали в каютата. Имаш късмет, че Мишел е дошла навреме.
— Без малко да те изпуснем — каза тя, опипвайки ранената си ръка, закачена с превръзка за врата.
От леглото Кинг присви очи към нея.
— Ти каза, че си добре — промърмори недоволно той. — Според мен огнестрелните рани не спадат към това определение.
— Беше само драскотина.
— Не съвсем, Мишел — каза Силвия. — Раната е от вътрешната страна на ръката ти. Само още два сантиметра, и куршумът щеше да улучи гръдния кош с далеч по-тежки последици.
Мишел отхвърли със свиване на раменете тази мрачна прогноза и попита:
— Някой откри ли куршума или стрелеца?
— Нито едното, нито другото — отвърна Уилямс. — Куршумът вероятно е в езерото. А стрелецът… дявол го знае.
— Е, всяко зло за добро — каза Кинг. Всички се завъртяха към него. — Щом убиецът е поискал да се отърве от мен, значи сме по петите му.
— Във всеки случай няма да го хванем, докато аз стоя тук — заяви Уилямс.
След като той си тръгна, Силвия каза на Кинг:
— Не бива да се връщаш на шлепа. Можеш да се настаниш при мен. Има много място.
Мишел стана и отсече категорично:
— Ще се настани в моята къща. Така ще мога да го държа под око.
Кинг смутено гледаше двете жени.
— Тя е права, Силвия. Ти имаш много работа. Не можеш да седиш и да се грижиш за мен, още повече, че вече се чувствам добре.
Мишел поклати глава.
— Чу какво каза докторът, Шон. Няколко дни не бива да се претоварваш.
— Именно — подкрепи я Силвия. — Напомпаха те с кислород и сега може да се чувстваш добре, но тялото ти е преживяло шок и ако го претовариш, моментално ще се озовеш пак тук. — Тя погледна Мишел. — Е, пази го… пази и себе си.
— Ще се справя, благодаря.
Силвия прегърна Кинг, прошепна му нещо и си тръгна.
— Какво ти каза? — попита Мишел.
— Нямам ли право на тайни?
— Не и от мен. Току-що ти спасих живота. И не за пръв път.
Кинг въздъхна.
— Добре. Каза повече да не я плаша така.
— Само това ли?
— Съжалявам, ако съм те разочаровал. Ти какво очакваше — да ми се закълне във вечна любов ли? За тия неща трябва време. Поне три посещения на ресторант, едно кино и доста прегръдки. Поне така съм чувал.
— Хитрец! Личи си, че почваш да се възстановяваш.
— А сега може ли да се измъкнем оттук?
— Искат да те задържат за наблюдение.
— Дявол да го вземе, трябва ми само чист въздух, а той липсва в болниците.
— Добре, ще видя какво може да се направи. Ще минем през шлепа, за да си вземеш това-онова.
— Можеш ли да караш с тази ръка?
— Мога дори и да стрелям. Както е тръгнало, може да ни потрябват и двете умения.
Един час по-късно, докато потегляха от паркинга с тойотата на Мишел, Кинг промърмори недоволно:
— Е, поне този път не ми взривиха дома.
— Възхищавам се на способността ти да намираш нещо добро във всяка ситуация.
— Сега ме чака само едно предизвикателство.
Мишел го погледна с недоумяващо изражение.
— Какво?
— Да оцелея в твоята къща.
Навън едва започваше да се развиделява, когато Сали Уейнрайт стана от леглото, за да започне всекидневната работа. Трябваше да нахрани конете, да ги почисти и да ги изведе на разходка. Да изрине отделенията, да излъска юздите и седлата и да отметне още цял куп задачи, с които денят отлиташе неусетно. Винаги ставаше първа и обикновено първа си лягаше; тази сутрин обаче се движеше по-бавно след снощното късно лягане. Страхуваше се от последствията въпреки уверенията на Шон Кинг. И все пак, както казваше той, бе постъпила правилно. Поне всички щяха да узнаят, че Джуниър е невинен.