— По-спокойно. Само това оставаше — и ти да излезеш от строя.
— Ножът, използван за убийството на Сали, е бил взет от таблото с инструменти в конюшнята, а после захвърлен на местопрестъплението — каза Бейли. — Същото се отнася и до греблото. Силвия си тръгна преди малко, но според нея смъртта е настъпила почти мигновено.
— Може ли да видим трупа? — попита Кинг.
— Не е красива гледка, Шон — отвърна Уилямс. — На твое място бих се въздържал.
— Трябва — твърдо отсече Кинг.
Уилямс неохотно ги въведе при трупа на Сали.
— Боже мой — ахна Мишел.
— Сякаш с нещо е вбесила убиеца — каза Уилямс. — Удрял е, без да спира. — Той погледна Кинг. — Може би Сали е знаела повече, отколкото предполагаш.
— Може би — бавно отвърна Кинг и извърна очи.
Докато изнасяха тялото на Сали в черен чувал, той мрачно стоеше до входа на конюшнята. Когато вратата на линейката се затръшна, Кинг се обърна към Уилямс.
— Вината е моя. Аз я принудих да ми каже истината и дори не помислих, че заради това може да попадне под удар.
— Ти се бореше за живота си, Шон — възрази полицаят. — Нямаше възможност да мислиш за друго.
— Как е Еди? — попита Мишел.
— Току-що позвъних в болницата — отговори Бейли. — Казаха, че още лежи в безсъзнание, но е извън опасност.
— Знаят ли вече какво му е?
— Не. Канех се да отскоча до болницата. Ако искате, елате и вие. В момента обаче смятам отново да поговоря с Доротея. А след това със Савана, макар да чух, че не е на себе си.
Докато вървяха, Уилямс се обърна към Кинг.
— Ако излезе, че убиецът е Кани, ще съм ти задължен. Никога не би ми хрумнало да го заподозра.
— Това е само късче от мозайката, Тод — отвърна Кинг.
Доротея ги посрещна в къщата си. Изглеждаше бледа и изтощена. Уилямс, Кинг и Мишел й изказаха съчувствието си, но Чип Бейли се въздържа от подобни нежности. Гледаше я с изражение на гняв и решителност. Заобиколиха калните петна из фоайето и влязоха в хола.
— По кое време си легнахте с Еди? — попита Уилямс.
— Около дванайсет и половина. Преди това той работеше в ателието. Но не заспахме веднага. Останахме будни още около час. — Тя се усмихна смутено. — Не съм подозирала, че да бъдеш замесен в разследване на убийство може толкова силно да се отрази на сексуалния ти живот. Но Еди се справи великолепно с всички изпитания.
— Трудно се намира достоен човек в смутни времена — каза сдържано Мишел.
— Започвам да го осъзнавам — отвърна Доротея с удивителна откровеност.
— Той е бил упоен, Доротея — намеси се Бейли. — Според лекарите от болницата все още е под влиянието на някакъв мощен наркотик.
По лицето й изведнъж се изписа страх.
— Точно това не мога да разбера. Аз… аз трябва да ви кажа, че когато Савана заблъска по вратата, бях като в мъгла. Все още не съм се опомнила съвсем.
Бейли я изгледа подозрително.
— Когато дойдохме тази сутрин, ти не спомена нищо подобно.
Доротея бързо заговори:
— Всичко ставаше толкова внезапно. Савана изглеждаше като призрак, Сали бе мъртва и не можех да събудя Еди. Господи, чувствах се в някакъв кошмар.
— По кое време дойде Савана? — попита Бейли.
— Малко след осем. Спомням си, че погледнах часовника във фоайето.
— Какво яде и пи снощи Еди?
— Вечеряхме както обикновено. След вечерята пихме по чаша вино, после той отиде да рисува в ателието, а аз седнах в кабинета да свърша малко работа с документите.
— Може ли да видим остатъците от вечерята и бутилката вино? — попита Бейли.
— Нямаше остатъци. Мисля, че бутилката е тук някъде.
— Ще ти бъда признателен, ако ми я посочиш, преди да си тръгна — каза Бейли.
Лицето й стана предизвикателно.
— Какво точно се мъчиш да докажеш?
Той я изгледа хладно.
— Снощи Еди е поел някакво вещество, което го е зашеметило тъй силно, че още не може да се възстанови. Все някак трябва да е станало.
— Нямам представа как — разпалено заяви Доротея.
— Не се тревожи, аз ще разбера. Това ми е работата — каза Бейли. — Имаш ли още от лекарствата, които ти продаде Кайл?
— Аз… не съм сигурна. Мога да проверя.
— Не, ето какво ще направим: ще наредя да претърсят дома ти. Имаш ли възражения?