След пет секунди обаче джипът отново ги гонеше и скъсяваше разстоянието.
Изпод капака на лексуса излиташе дим и всички прибори по таблото вещаеха мрачна участ. Скоростта спадна на сто километра в час, после на осемдесет. Играта свършваше.
— Шон, ето го, идва! — изкрещя Мишел.
— Нищо не мога да направя, по дяволите — отвърна той, изливайки във вика цялата си ярост и отчаяние.
Джипът с рев прелетя покрай тях, намали скоростта и нанесе страничен удар с цялата си тежест от два тона и половина. Кинг държеше волана с една ръка, а с другата стискаше глезена на Мишел, докато тя се мъчеше да достигне пистолета. Пръстите му се впиваха тъй дълбоко в кожата, че навярно я разраняваха до кръв. Непоносима болка прорязваше ръката и рамото му.
— Добре ли си? — извика той и изскърца със зъби, усещайки как тежестта й изпъва сухожилията му до скъсване.
— Вече да, взех пистолета.
— Много добре, защото онзи мръсник пак наближава. Дръж се!
Той се озърна и видя как черният джип завива към него. В същия момент глезенът на Мишел се извъртя между пръстите му.
— Какво пра…
Не успя да довърши. Джипът блъсна задницата на лексуса и стана онова, от което Кинг се боеше през цялото време. Колата приплъзна настрани, после се завъртя неудържимо.
— Дръж се! — изрева дрезгаво той през изгарящата болка на надигналата се в гърлото му жлъчка. Като агент от тайните служби Кинг бе преминал безмилостно обучение да овладява автомобили и в най-невъобразими условия. Стимулиран от „въртележката“ преди малко, той изцяло се отдаде във властта на инстинкта. Вместо да се бори с инерцията на колата, Кинг й се остави и завъртя волана по направление на въртенето, а не в обратна посока, потискайки естествения импулс да удари спирачки. Само едно го плашеше — колата да не се преобърне. Станеше ли това, Мишел беше мъртва, а той — в най-добрия случай инвалид за цял живот. Не знаеше колко пъти са се завъртели, но ниският спортен лексус се задържа на асфалта, макар че остави по него значителна част от гумите и осея платното с вътрешностите си.
Най-сетне колата спря, обърната в първоначалната посока; черният джип беше малко пред тях и бързо се отдалечаваше, очевидно с намерение да прекрати двубоя. Пистолетът на Мишел изтрещя и задните гуми на джипа се разпаднаха под куршумите. Машината кривна настрани, направи пълно завъртане и после се случи онова, което лексусът бе успял да избегне — преобърна се. След три премятания джипът спря върху смачкания си покрив вдясно от пътя далеч пред тях, оставил зад себе си диря от метал, стъкло и гума.
Кинг подкара натам с максималната скорост, която смогна да извлече от съсипаната кола, а Мишел хлътна на седалката до него.
— Шон.
— Какво?
— Можеш да ми пуснеш крака.
— Какво? А, вярно.
Той отпусна мъртвата си хватка.
— Знам, и аз се изплаших.
Тя лекичко стисна ръката му. Двамата се спогледаха и дълбоко въздъхнаха от облекчение.
— Адски добро шофиране, агент Кинг — каза тя с благодарност.
— И искрено се надявам да ми е за последно.
Спряха до смачкания джип и слязоха от колата. Приближиха се предпазливо; Мишел стискаше пистолета, готова за стрелба. Кинг с усилие успя да отвори заклещената лява врата.
Насреща им се люшна човешки силует.
Мишел понечи да стреля, но после пръстът й се отпусна върху спусъка.
Шофьорът висеше с главата надолу, задържан от предпазния колан. Тялото бе залитнало навън, когато Кинг отвори вратата.
Главата бе толкова кървава и обезобразена, че Кинг дори не си направи труда да провери за пулс.
— Кой е? — попита Мишел.
— Не мога да различа; тук е адски тъмно. Чакай малко. Той изтича и завъртя лексуса така, че лъчите на фаровете паднаха право върху мъртвеца.
Погледнаха тялото, огряно от ярката светлина.
Беше Роджър Кани.
77
В десет часа сутринта голямата каравана на семейство Дийвър пустееше. Децата бяха на училище, а Лулу на работа. Присила Оксли бе отскочила до магазина да купи цигари и тоник за разредител на любимата си водка. Междувременно отзад бе спрял пикап, прикрит зад дърветата край пътя, от който отбиваше чакълестата алея към караваната. Мъжът в пикапа бе видял как Присила потегли, крепейки волана с подпухналите си колене, като в едната ръка държеше цигара, а в другата телефон.