— Виж какво, Тод, ти трябва да ме пазиш. Не може да им позволиш да ме убият, инак медиите много ще се ядосат. Не бива да им отнемаш зрелището. Помисли за рейтингите. Помисли за печалбите от реклама.
— Казах да млъкваш!
Уилямс прекрачи към него, но Бейли застана между тях.
— Не върши глупости, Тод. Не си го и помисляй.
— Хей, много ти благодаря, Чипи — каза Еди. — Винаги си бил толкова добър приятел.
Бейли се завъртя и посегна към пистолета си. Този път се намеси Уилямс.
— Добре, Чип, няма да му позволим да ни провокира. — Той изрева на двама от помощниците си: — Отведете го в килията на втория етаж. Ще дойдем да го приберем, когато овладеем положението отвън.
— Успех — подвикна Еди, докато полицаите го отвеждаха. — Гледайте да не ме разочаровате.
89
Единият помощник-шериф пазеше до външната врата; другият стоеше край прозореца.
— Това си е жив бунт, по дяволите — каза онзи до прозореца. Беше висок колкото Еди, с добро телосложение и къдрава коса. — Ето, пуснаха сълзотворния газ.
— Сълзотворен газ! — възкликна другият полицай, едър, с мощен гръден кош, широки бедра и солидно шкембе, от което всичко закачено по колана му стърчеше настрани. — Ще ми се да бях долу, та да пусна и аз няколко газови гранати по тия копелета.
— Ами върви тогава. Аз ще пазя.
— Няма начин. Шефът изрично заповяда да сме нащрек. — Полицаят се озърна към килията, където Еди Батъл седеше и ги гледаше мълчаливо. — Тоя тип е избил сума ти народ. Напълно е смахнат.
— Никой не вдига бунт за неправилно пресичане, момчета — обади се Еди.
Двамата го погледнаха. Едрият полицай се разсмя.
— Хубав майтап. Никой не вдига бунт за неправилно пресичане.
Дребният погледна партньора си.
— Отивай — каза едрият. — Тоя тук няма къде да бяга.
— Така си е.
Дребосъкът излезе. Останаха само Еди и едрият полицай.
Еди стана и пристъпи до вратата.
— Имаш ли цигари?
— Да бе, веднага ще се хвана на номера. Майка ми не е отгледала идиот. Стой си там, а аз ще стоя тук.
— Стига де, пребъркаха ми всички дупки, дори и такива, дето не знаех, че ги имам. Няма с какво да те нараня. Наистина адски ми се пуши.
— Аха…
Едрият полицай продължи да зяпа през прозореца. От време на време се озърташе към Еди, но повече го интересуваше какво става отвън.
Еди Батъл имаше масивни ръце с дебели, изпъкнали вени. Една от тях изглеждаше по-дебела и по-изпъкнала от останалите. Полицаите, които го претърсваха, навярно бяха забелязали този факт, но не му обърнаха внимание. Какво толкова — обикновена вена, пълна с кръв. Но за човек с богатия опит на Еди Батъл вената невинаги е вена. Всъщност тази вена беше направена от пластмаса, лепило и гума и имаше кухина. През дългата си кариера като участник в исторически представления Еди бе овладял до съвършенство умението да се гримира, преоблича и да създава изкуствени рани и белези. Той поседя в сянката, опипвайки с пръсти фалшивата вена. Най-сетне я разкъса и измъкна скритите вътре тънички предмети. Знаейки, че има сериозен риск да го хванат, Еди бе взел мерки за подобен случай. Дори и най-старателното претърсване не би открило инструмента за отваряне на ключалки, скрит в кухата вена.
Не изпускаше от поглед едрия полицай, който продължаваше да зяпа през прозореца. Тихо пристъпи напред и провря през решетката окованите си китки така, че да закрие ключалката. После вмъкна инструмента в ключалката и бавно го раздвижи. Беше тренирал тия движения часове наред с една стара брава, взета от изоставен затвор. Най-сетне усети как инструментът намества щифтовете на ключалката един по един. Отвън долетя мощен шум и той използва момента, за да прикрие щракването на резето. Хвана се за решетките и скри инструмента между китката си и гривната на белезниците.
— Хей, тъпак! На теб говоря, глупаво говедо.
Едрият полицай се завъртя и го изгледа свирепо.
— Я млъквай! Поне не съм толкова тъп, че да ида на електрическия стол.
— Вече убиват с инжекция, глупако.
— Добре де, тъй или иначе, кой е по-тъп?
— Както гледам оттук, май че си ти.
Ела, здравеняко, само ми ела насам.
— Дрънкай си.
— Какво, май не се даваш на хорските приказки, а? Как са приели дръвник като теб за полицай? Всъщност какъв полицай, ти си най-обикновен селски тиквеник.