— Ако не намалиш скоростта, ще ни убиеш, преди да сме стигнали.
Вместо отговор Еди тласна дросела още по-напред.
— Еди, моля те — проплака Силвия от кърмата.
— Млъквай!
— Еди… — започна отново тя.
Еди се завъртя и изстреля един куршум само на два сантиметра от лявото й ухо. Силвия изпищя и се просна на палубата.
Тънка мълния се заби със страхотен трясък в едно дърво на малкото островче, край което минаваха. Дъбът избухна и във водата се посипаха късове овъглена кора. Гръмотевицата заглуши дори рева на двигателите.
Кинг пролази напред. Вързан нямаше никакви шансове срещу силен мъж като Батъл. Дори в честна схватка едва ли би успял да го победи. Озърна се към Силвия. Тя още лежеше на палубата. През шума чуваше риданията й. Той се помъчи да седне и накрая успя. Плъзна гръб нагоре по парапета и с усилие се намести в креслото до Еди.
Еди го погледна с усмивка.
— Харесва ли ти гледката?
Кинг се огледа. Познаваше езерото добре, макар че в мрака всичко изглежда различно, както знаят опитните моряци. В този момент обаче минаваха край ориентир, който разпозна веднага — пететажен жилищен блок върху глинест нос, издаден в един от главните канали на езерото. Той извика:
— Май отиваме на запад, към язовирната стена.
Молеше се връзката да не е прекъснала. Ако телефонът беше изключен и Мишел се опиташе да се свърже с него, сигналът щеше да го издаде.
— На изток към стената, нали? — повтори той още по-високо.
— Добре познаваш езерото — каза Еди и отпи с наслада още една глътка топла бира.
— Знам защо уби всички онези хора, Еди.
— Не, не знаеш.
— Досетих се. Тайлър, Кани, Джуниър, Сали. Плюс Хинсън и Пембрук, за да ни объркаш. Едно деление встрани, нали така? Само едно деление.
— И представа си нямаш.
— Баща ти е бил ужасен човек, Еди. Знам, че той те тласна към това. Ти убиваше заради него, заради онова, което е причинил на майка ти и на брат ти.
Еди насочи пистолета към главата на Кинг.
— Повтарям ти, представа нямаш защо го направих.
Кинг прехапа устни, опитвайки се да овладее нервите си, което съвсем не бе лесно в момента.
— Добре, защо не ми кажеш?
— Има ли значение, Шон? Аз съм смахнат, разбра ли? Ако не ме изпържат на електрическия стол, трябва да ме затворят някъде и да изхвърлят ключа. И дано някой ми разпори корема, докато спя в килията. Тогава всички ще въздъхнат от облекчение. Няма го вече Еди. Страхотно, няма го Еди и земята продължава да се върти. — Той погледна Кинг и се усмихна. — Е, поне когато ти умреш, ще има сума ти опечалени. Аз си нямам никого.
— Доротея?
— Да, бе.
— Реми ще жали за теб.
— Тъй ли смяташ?
— А ти?
Еди поклати глава.
— Нека да не спорим.
— Разкажи ми за Стив Кани.
— Какво има за казване?
— Ти си човек на честта, Еди. Би трябвало да живееш преди сто и петдесет години. Защо не изпълниш последната молба на един обречен? Разкажи ми.
Най-сетне Еди се усмихна.
— Защо пък не? Добре, слушай. Току-що се бях върнал от колежа. Родителите ми пак се караха. Савана беше навършила две години и на татко вече му бе омръзнало от нея. Знаех, че мръсникът пак е хукнал по жени. Проследих го и видях, че се среща с онази Кани. Когато тя роди, вмъкнах се в болницата и проверих кръвната група. Роджър Кани не беше бащата. Знаех кой е.
— А за Савана беше ли сигурен, че е дете на Боби и Реми?
— О, да. Според мен татко се боеше, че този път мама наистина ще поиска развод. Затова тя изведнъж забременя. Не знам дали по своя воля или насила.
— Защо просто не са се развели, по дяволите?
— Жената на Боби Батъл да го напусне? Той беше маниак на тема контрол. Никога не би го допуснал. Това щеше да е знак за провал. Великият Боби Батъл никога не се проваляше. Никога!
— Ако е искала, Реми би могла да се разведе и без неговото съгласие.
— Значи сигурно не е искала.
Кинг се поколеба дали да зададе следващия въпрос. Накрая реши, че това е последната му възможност. А и колкото по-дълго разсейваше Еди с разговор, толкова по-дълго щяха да живеят двамата със Силвия. Кой знае, може би дори щеше да го убеди да ги пусне.
— Защо не уби детето, Еди? Томи Робинсън.