— Схвана ли моя намек за Теет?
— Да.
— Научих за него, когато веднъж посетих ФБР в Куонтико заедно с Чип.
— Силвия напусна Райтсбърг вероятно за да започне нов живот под ново име.
— Щастливка.
— Не съм казал на никого, дори на Мишел.
— Едва ли вече има значение.
— Има значение, Еди, просто в момента нищо не мога да направя. Нямам доказателства. Прикрила е следите си много умело, но ще продължа да ровя. — Кинг стана. — Не вярвам пак да се видим.
— Знам. — Докато се надигаше, Еди подвикна: — Хей, Шон, би ли казал на Мишел, че през онази нощ наистина нямаше да й причиня зло? Предай й още, че онзи танц беше истинско удоволствие.
Така го видя Кинг за последен път — да се тътри бавно по коридора, обкръжен от пазачите. После Еди Батъл изчезна. Дано да е завинаги, помисли си Кинг.
На излизане от затвора го спряха в центъра за посетители и му предадоха плосък пакет. Знаеха само, че е пристигнал по пощата с указание да се връчи на Шон Кинг. На пакета обаче бе изписано името на Мишел. Кинг се върна при колата.
— Какво е това? — попита Мишел.
— За теб е. Ще спрем за обяд в онази закусвалня, край която минахме; можеш да го отвориш там.
Заведението се оказа мизерна дупка, пълна с шофьори на камиони, но храната беше добра, а кафето горещо. Намериха свободна маса в дъното и седнаха.
— Не те ли интересува как е той? — попита Кинг.
— Защо да ме интересува? Той пита ли за мен?
Кинг се поколеба и отвърна:
— Не, изобщо не те спомена.
Мишел преглътна залъка и отпи малко кафе.
— Едно нещо все още недоумявам — каза тя.
— Само едно ли? — опита се да се усмихне Кинг.
— Какво толкова е имало в чекмеджето на Реми, та си го искаше тъй отчаяно?
— Според мен писма от един неин познат.
— Значи наистина е имала връзка?
— Не, било е само платоническа любов от негова страна. Въпросният джентълмен не би допуснал да има връзка с омъжена жена. Но тя е държала да си получи писмата.
— Чудя се кой може да… — Мишел млъкна и очите й се разшириха. — Не и…
— Да — бързо каза Кинг. — Да. Но е било отдавна и той не е направил нищо, от което да се срамува. Просто обичал една жена, която всъщност не заслужавала обичта му.
— Господи, толкова е печално.
Кинг й помогна да свали опаковката. Двамата дълго седяха и гледаха пратката.
Беше портретът на Мишел с балната рокля.
Кинг я погледна, после сведе очи към портрета, но не каза нищо. Платиха сметката и излязоха. Преди да се качат в колата, Мишел хвърли портрета в контейнера за смет.
— Готова ли си да се прибираме? — попита Кинг, докато тя сядаше зад волана.
— О, да.
Мишел натисна газта и колата потегли сред облак прах.