Докато потегляше с колата, човекът плъзна пръст по символа върху качулката, като по този начин се прекръсти. Същият символ украсяваше и циферблата на часовника, който бе сложил върху китката на мъртвата жена. Това определено ще ги размърда. Той въздъхна от вълнение, но и от ужас. Вече години наред вярваше, че този ден никога няма да дойде. Години наред не успяваше да събере смелост. Сега, след като бе направил първата крачка, изпитваше неописуемо чувство за могъщество и свобода.
Превключи на трета скорост и колата се стрелна напред, гумите засвистяха по мокрия път и мракът погълна фаровете на синия фолксваген. Човекът искаше час по-скоро да достигне целта си.
Тепърва трябваше да напише писмо.
2
Мишел Максуел ускори крачка. Привършваше „равната“ част от пробега си през хълмовете около Райтсбърг, разположен на югозапад от Шарлотсвил, щата Вирджиния; сега теренът щеше да стане много по-стръмен. Максуел беше участвала в олимпийския отбор по гребане, след което бе работила девет напрегнати години в тайните служби. Затова нямаше нищо чудно, че високата млада жена е в отлична физическа форма. Но днес над целия Среден Атлантик бе надвиснала огромна зона на високо налягане, която правеше пролетния ден необичайно влажен, и тя усети как мускулите и дробовете й започват да се напрягат, докато продължаваше по нагорнището. Дългата й черна коса беше стегната на опашка, но няколко упорити кичура намираха начин да провиснат пред лицето.
Максуел бе напуснала тайните служби, за да основе в това малко градче частна детективска фирма заедно с още един бивш агент на име Шон Кинг. Кинг бе напуснал службите при неприятни обстоятелства, но впоследствие бе успял да стане адвокат и да си създаде нов живот в Райтсбърг. Макар и бивши колеги, двамата се запознаха едва миналата година, докато Мишел още работеше в тайните служби, а Кинг се оказа заподозрян в поредица убийства в областта. След като с общи усилия доведоха разследването до успешен край и придобиха немалка известност, Мишел предложи да създадат своя детективска фирма, а Кинг неохотно се съгласи. Благодарение на спечелената репутация и следователските им умения работата бързо потръгна. Напоследък обаче бе настанало затишие, което радваше Мишел. Тя обичаше чистия въздух и много повече й харесваше да спи на палатка или да бяга маратон, отколкото да лови фалшификатори или да залага клопки за шпиони по фирмите.
В гората цареше тишина, само клоните шумоляха под напора на влажния вятър, който вдигаше миниатюрни вихрушки от стара шума. Но изведнъж пукот на съчки привлече вниманието на Мишел. Бяха й казвали, че понякога из местността се навъртали черни мечки, но ако все пак срещнеше диво животно, то най-вероятно щеше да е елен, катерица или лисица. Тя не обърна сериозно внимание на шума, макар че изпита облекчение от тежестта на пистолета в малката чантичка отзад на колана й. Като таен агент не се разделяше с оръжието си дори в тоалетната. Не се знае кога точно може да ти потрябва деветмилиметров пистолет с четиринайсет патрона в пълнителя.
След секунди друг звук привлече вниманието й — шум от тичащи стъпки. Докато работеше в службите, Мишел бе чувала този звук в множество варианти. Повечето бяха безобидни; други подсказваха, че зад тях се крие нещо нередно — бягство, нападение или паника. Колебаеше се към коя категория да причисли сегашния звук — добрата, лошата или необичайната. Тя забави крачка и закри с длан очите си от слънчевите лъчи, проникващи през дървесните корони. За няколко секунди настана мъртвешка тишина, после шумът от бягането пак се раздаде, вече много по-близо. Бе съвсем ясно, че не чува отмерената стъпка на човек, тичащ за удоволствие. В забързания неравномерен тропот се долавяше страх. Струваше й се, че шумът долита отляво, но не можеше да е сигурна. Горското ехо често си правеше шеги по тия места.
— Ехо — подвикна тя, докато посягаше да извади пистолета.
Не очакваше отговор и наистина не го получи. Зареди патрон в цевта, но не свали предпазителя. Не е разумно да се тича с готов за стрелба пистолет.
Звукът продължаваше да наближава; нямаше съмнение, че стъпките са човешки. Мишел се озърна назад; можеше да се окаже, че е попаднала в засада — единият противник отклонява вниманието й, а другият напада в гръб. Е, ако беше така, скоро щяха да съжаляват, че са избрали точно нея.