— Все още не те разбирам — каза Силвия.
— Погледни го от този ъгъл. Поредицата убийства са подготвени и извършени най-педантично. Получаваме от убиеца писма с подигравки към полицията. Ако някой друг е убил Боби Батъл и се опитва да прехвърли вината върху серийния убиец, нашият маниак на тема контрол би сметнал това за опетняване на шедьовъра му. И навярно би пожелал да си отмъсти на човека, убил Батъл.
— Значи може да се получи така, че един убиец да гони друг — каза Кинг.
— Именно — отвърна Мишел.
31
— Назначавам и двама ви за помощник-шерифи — заяви Уилямс на другия ден, докато седеше зад бюрото в кабинета си и гледаше втренчено Кинг и Мишел.
Смаяни, двамата също се вторачиха в него.
— Моля? — възкликна Кинг. — Веднъж вече бях твой помощник. Не държа да се повтори, Тод.
— Не ти давам избор. Необходим си ми!
— Робството е отменено отдавна — възрази Кинг.
— Какво става, Тод? — попита Мишел.
— Федералните ме притискат, това става.
— Но нали искаше да ти помогнат — изненада се Кинг.
— Само че не съм искал да ме избутат встрани от разследването в собствения ми град. Не искам хората да ме смятат за некадърник. Разбира се, готов съм да работя с федералните, дори да ги включа в съвместно разследване. Но да пукна, ако им разреша да ме изхвърлят от работата по престъпление на моята територия.
Кинг изумено поклати глава.
— Тод, май си прекалил с ходенето по аутопсии. Защо не ги оставиш да поемат нещата в свои ръце? Разполагат с необходимия персонал и опит. Нека си блъскат главите.
— Има и нещо, наречено гордост, Шон — възрази обидено Уилямс. — А вие двамата вече вложихте в тази история доста сили и време. Имате теории и идеи. Какво ни пречи с общи усилия да разгадаем случая по-бързо от всемогъщото ФБР? Дявол да го вземе, Чип Бейли вече се разкарва наперен като петел. Само чакам кога ще ми нареди да му приготвя кафе. Тогава ще ми падне пердето. Гръмвам го като нищо, негодника. — Той ги изгледа умолително. — Хайде де, вие двамата имате не по-малко опит от тях. Знам, че заедно ще се справим. И не забравяйте, ние живеем тук, а те не. От нас зависи отново да превърнем Райтсбърг в спокойно място. Той е нашият дом. Всички разчитат на нас.
Мишел и Кинг се спогледаха.
Мишел заговори първа.
— Е, в предложението ти има предизвикателство.
— Както и в полета с делтаплан — отсече Кинг. — Това не означава, че трябва да го приемем.
— Я стига, Шон, случаят те интересува, не можеш да отречеш — изтъкна тя. — Ще си мислиш за него, независимо дали го разследваш или не. Ако сме помощници на шерифа, поне ще можем да работим като официални лица. Така има шанс да напреднем.
— Ами нашата детективска фирма?
— Едното не пречи на другото — бързо отвърна Уилямс. — Не ви карам да посветите цялото си време на следствието. Но ще ви осигуря достъп до всичко. Под закрилата на значката можете да разговаряте с хората и да проучвате съвсем самостоятелно. Аз имам власт. Мога да привлека за помощник когото си искам, по дяволите.
— И Бейли няма да възрази? — подхвърли скептично Кинг. — Я стига, Тод, не ставай наивен.
— И да се нацупи, какво толкова? Не може да възрази срещу правомощията ви. Оставете го на мен. Няма да му се дам, та ако ще и до губернатора да стигна.
— Не знам — промърмори Кинг. — Може да се окажем въвлечени във война за престиж и влияние, а такива съм виждал неведнъж, докато бях в службите. Същински кошмар.
Мишел шеговито го щипна по ръката.
— Стига де, какво толкова може да ни се случи?
— Например онзи смахнат да ни убие! Обзалагам се, че няма да ти хареса.
Мишел погледна Уилямс и намигна.
— Приемам.
Полицейският шеф нервно се озърна към Кинг.
— Шон?
Дълго мълчание.
— Добре де — промърмори най-сетне Кинг.
— Чудесно — възкликна с облекчение Уилямс. С няколко официални изречения обяви двамата за свои помощници, извади от джоба си две сребърни значки и им ги връчи. — Е, вече сте пълноправни служители на закона. А сега вижте това.
Той измъкна отнякъде лист хартия и им го подаде. Двамата зачетоха едновременно.
— Писмото от убиеца на Боби, имитатора на Мери Мартин Спек, който държи да знаем, че не е имитатор — каза Мишел, като надигна за миг глава.