Кинг четеше на глас:
— Още един си отиде. Стават петима. Този път беше едра риба, но идват и други. И да знаете, не съм Мери, не чакайте да откриете Флорънс Найтингейл. Перото си беше най-обикновено, просто символ за това с каква категория противници си имам работа! До скоро. Подпис: Не съм ММС.
Той замислено вдигна очи.
— Имаше ли емблема на „Зодиак“ върху плика с писмото?
— Не, беше чист. Също като писмата за Кани — Пембрук и Хинсън. Вече го проверихме за отпечатъци и други следи. Нищо.
— Писмото казва, че Батъл е жертва номер пет — промърмори Кинг.
— Е, той наистина е пети, Шон — отговори Уилямс.
— Но в писмото за Пембрук — Кани се споменаваше смъртта само на едно хлапе. Ако го приемем буквално, би означавало, че Батъл е жертва номер четири. Несъответствие, което засега си остава необяснимо.
Уилямс се плесна с длан по бедрото.
— Виждаш ли защо ви искам на моя страна? Вие имате нюх и интуиция.
— Всичките ни предположения може да се окажат напълно погрешни — възрази Кинг.
— Или съвсем точни — отвърна Уилямс. — И още нещо, което трябва да знаете. Хинсън имаше златна гривничка на крака. Не я открихме нито на трупа, нито в къщата.
— Може би онзи тип събира сувенири — каза Мишел. — Трофеи от жертвите.
— Може би. Липсваше ли нещо от Боби Батъл?
— Нищо, доколкото знаем. — Уилямс се втренчи в Кинг. — И тъй, какъв ще е следващият ви ход?
Кинг се замисли. Накрая каза:
— Време е да изясним веднъж завинаги дали има връзка между убийствата.
— Вече знаем, че всички са жертви на един и същ убиец — каза Уилямс.
— Не, не знаем — рязко отвърна Кинг. — Така или иначе, не това имах предвид. Трябва да открием дали съществува нещо общо между жертвите, дали не са някак свързани помежду си.
— Но при серийните убийства няма подобна връзка — възрази Уилямс.
— Този случай може да се окаже изключение от правилото — каза Кинг. — И докато разследваме, ще трябва да се върнем в леговището на лъва.
— Леговището на лъва — повтори Мишел. — Какво имаш предвид?
— Ще трябва пак да се срещнем със семейство Батъл — отговори Кинг.
— Бих предпочела да застана отново срещу Присила Оксли. И да знаеш, че ако тая жена още веднъж ме нарече фльорца или маце, играта ще загрубее.
След като Уилямс излезе, Мишел попита Кинг:
— И какво всъщност очакваме да открием при посещението си у семейство Батъл?
— С малко късмет — отговор на твоя въпрос защо Реми не си носи халката. А също и какво е имало в тайното чекмедже на Боби.
— Но тези неща са свързани с обира, не с убийствата.
— Вярно, само че Боби може да е бил убит тъкмо заради съдържанието на чекмеджето. Дори убиецът да е друг, трябва да го открием.
— Но ако го е отровил някой от семейството, когато отидем там, в даден момент ще се изправим срещу самия престъпник.
— И колкото по-скоро го разобличим, толкова по-добре.
— Добре, ако е някой от тях, на кого би заложил? Еди беше с нас, тъй че кого избираш: желязната съпруга, разпуснатата щерка или снахата със змийски език?
— Засега се въздържам от преценка. Но ако смъртта на Батъл се окаже просто имитация със съвсем отделен мотив, това няма да ни доближи до престъпника, който вече е убил четирима и не възнамерява да спре.
— Значи очакваш още жертви?
— Кой знае? — Кинг я потупа по рамото. — Просто бъди предпазлива.
— Знаеш, че умея да се грижа за себе си, Шон.
— Не това имах предвид. Навъртай се наблизо, за да пазиш мен.
32
Убийството на Боби Батъл завладя първите страници на цялата областна преса. Заглавията ставаха още по-сензационни от факта, че смъртта му се приписваше на серийния убиец. За пресата и широката общественост оставаше тайна само кражбата на дребни предмети от жертвите и течното съдържание на писмата.
Гражданите на Райтсбърг се укриваха зад заключени врати, почистваха оръжията си, монтираха аларми и гледаха втренчено всеки непознат. Израженията им говореха красноречиво: щом човек като Боби Батъл може да бъде убит насред болница, пълна с народ, значи никой не е в безопасност.
И бяха напълно прави.
Пещерата се намираше далеч сред заоблените хълмове на изток от Райтсбърг в посока към Шарлотсвил. Входът й бе прикрит от паднали борове и дебели завеси бръшлян; не се виждаше и следа от пътека към нея. Отворът в скалата можеше спокойно да приюти няколко семейства черни мечки, както се бе случвало неведнъж в миналото. Сега обаче имаше само един обитател — двукрак, но не по-малко свиреп хищник.