Джуниър я изгледа с разширени очи.
— Вижте, госпожо, няма да позволя да ми лепнете и това.
— О, сигурна съм, че имаш алиби.
— И още как.
— Браво на теб, но причината да съм тук е съвсем друга.
Тя пристъпи още по-близо и свали тъмните очила. Очите й бяха зачервени и подпухнали.
— Тогава защо дойдохте? — попита Джуниър.
— Искам си ги, Джуниър. Искам си ги веднага.
— По дяволите, мисис Батъл, не съм ви взимал халката.
Изведнъж тя се разкрещя:
— Пет пари не давам за скапаната халка! Другите неща искам. Върни ми ги. Незабавно.
Джуниър раздразнено се плесна по бедрото.
— Колко пъти да ви повтарям? Не са у мен, защото не съм се вмъквал в дома ви.
— Ще ти платя каквото поискаш — настоя тя, без да го слуша. Огледа се към недовършената къща. — Ще платя на първокласна строителна фирма да довърши вместо теб. Ще направя къщата два пъти по-голяма, ще ти изкопая и басейн, каквото искаш, по дяволите. — Тя застана плътно до него и здраво стисна избелялото му джинсово яке. — Каквото поискате с Лулу, ще ви го дам. Но в замяна искам да ми върнеш онези неща. Просто ми ги дай и обвиненията отпадат, а ти оставаш на свобода с великолепна къща. И можеш да задържиш проклетата халка.
— Мисис Батъл, аз…
Тя го зашлеви през лицето и Джуниър смаяно млъкна.
Ако някой мъж дръзнеше да му посегне, би го убил. Сега обаче дори не направи опит за съпротива.
— Но не ми ли ги дадеш, ще те накарам да си мечтаеш за двайсет години в затвора. Ще ме молиш на колене още преди да съм приключила с теб. Познавам разни хора, Джуниър, опасни хора. Те ще дойдат да те посетят. Никога няма да ги забравиш. — Тя пусна якето му. — Ще ти дам време за размисъл, но не много.
Тя понечи да си тръгне, но пак се обърна към него.
— И още нещо, Джуниър. Ако се опиташ да използваш тия неща по какъвто и да било начин или ако ги покажеш на някого, ще дойда да те посетя лично. С ловната пушка, която ми подари татко точно преди да умре. И ще ти пръсна грозната тиква. Разбра ли ме?
Всичко това бе изречено спокойно, но с тъй смразяващ тон, че Джуниър ясно чу как пулсът му отеква в ушите.
Реми Батъл очевидно не смяташе, че въпросът й се нуждае от отговор. Сложи си очилата, завъртя се и си тръгна също тъй тихо, както бе дошла.
Вцепенен и задъхан, Джуниър бе застинал на място и гледаше подир нея. През живота си неведнъж бе влизал в кръчмарски побоища срещу грамадни мъжаги, водени от твърдото намерение да го осакатят; веднъж дори бе пострадал от нож. Всеки път изпитваше страх. Но онзи страх не представляваше нищо в сравнение с ужаса, който го изпълваше сега, защото не се и съмняваше, че смахнатата жена говори съвършено сериозно.
35
По-късно през същата седмица Чип Бейли свика сутрешно съвещание на целия екип, ангажиран с издирването на убиеца или убийците на петте жертви. Съвещанието се състоя в полицейския участък на Райтсбърг и Кинг — който присъстваше заедно с Мишел, Тод Уилямс и мнозина представители на Вирджинската щатска полиция и ФБР — остана с впечатлението, че това е наивен опит да се демонстрира кой командва парада. В края на краищата именно ФБР беше тежката артилерия. Раздразнението му от тази елементарна хитрост не закъсня да се прояви.
— Съставихме психологически профил — каза Бейли, докато неговият помощник раздаваше папки на седящите около масата.
— Чакай да се досетя — каза Кинг. — Бял мъж на възраст от двайсет до четирийсет години, гимназиално образование или колеж, коефициент на интелигентност над средния, но му е трудно да се задържи на едно работно място; първородно дете в семейство на работници, психологическа травма в детството, властна майка, може и да е незаконороден. Единак, маниак на тема контрол, от ранна възраст проявява интерес към садомазохизма, порнографията, воайорството и измъчването на малки животни.
— Получи ли вече копие от доклада? — изръмжа Бейли.
— Не. Но в повечето психологически профили се повтаря почти същото.
— Защото серийните убийци имат сходни черти на характера — отвърна Бейли. — Доказано е категорично. Всъщност всичко в този профил се основава на установени факти. За жалост не ни липсва опит. Над три четвърти от световните серийни убийци са в тази страна и от 1977 година насам имат в актива си повече от хиляда убийства, като две трети от жертвите са жени. Единствената интересна подробност при нашия тип е, че в неговия подход има странна смес от ред и безредие. В един случай използва въжета, но не и в останалите. Едната жертва е пренесена, другите не. Едното тяло укрива в гората, другите оставя където са паднали. Говоря за потвърдени данни, Шон.