— А не срещна ли някой познат? — попита Мишел.
— Не.
— И по кое време пристигна тук? — попита Бейли.
Реми го изгледа втренчено.
— Чип, да приема ли този въпрос като намек, че съм заподозряна в убийството на съпруга си?
Настана смутено мълчание. Кинг побърза да го наруши.
— Реми, водим разследване. Агент Бейли просто си върши работата.
— Ако не възразяваш, бих предпочел аз да водя разговора — твърдо изрече Бейли.
Добре, помисли си Кинг. Опитах се да ти бъда приятел. Сега се оправяй сам, щом си толкова печен.
— Реми, длъжен съм да установя къде е бил всеки в момента на убийството. Просто ми отговори и да приключваме.
В този момент влезе Мейсън със сервиз за кафе върху поднос. Кинг забеляза, че предварително е налял на господарката си.
— Благодаря, Мейсън — каза Реми.
Мейсън се усмихна, леко се поклони и излезе. Реми продължи:
— Напуснах болницата около десет вечерта и потеглих насам.
— Добре — каза Бейли, записвайки отговора. — По кое време пристигна?
— Някъде около единайсет.
— Но от болницата дотук няма повече от трийсет минути с кола — отбеляза Кинг.
— Избрах заобиколен път. Нуждаех се от чист въздух; карах бавно, трябваше ми време за размисъл.
— Може ли някой да потвърди кога се прибра? — попита Бейли.
Реми сякаш леко настръхна, но отговори:
— Мейсън още не си беше легнал и ми отвори. — Тя бавно отпи глътка кафе. — Още преди да се съблека за лягане, телефонът иззвъня и разбрах, че Боби е мъртъв. — Тя помълча, гледайки съсредоточено в чашата си. — Позвъних на Еди, но той не си беше у дома.
— Беше с нас в „Мъдрия джентълмен“ до малко след единайсет — уточни Кинг. — Вечеряше там и ние седнахме при него за по едно питие.
При това сведение лявата вежда на Реми леко подскочи.
— А къде беше Доротея?
— На някаква сбирка в Ричмънд, така каза Еди.
Реми изсумтя.
— Сбирка? Много взе да ги посещава! — Тя помълча и добави по-спокойно: — Веднага се върнах в болницата и видях мъртвия си съпруг. — Изгледа ги предизвикателно един по един, сякаш чакаше някой да оспори дори и една дума от казаното. — Така свърши най-дългият ден през живота ми.
— Липсваше ли нещо от личните вещи на Боби в болницата?
— Не, категорична съм. Дори поисках да ми предоставят пълен списък.
Бейли пак се изкашля.
— Реми, ще ти е трудно да отговориш на следващия въпрос, но те моля да се постараеш.
Реми сякаш застина.
— Казвай — нареди властно тя.
Преди да заговори, Бейли хвърли поглед настрани към Кинг.
— Другите убийства изглеждат свързани със смъртта на Боби, но може и да не е така. Съществува вероятност, макар и слаба, да го е убил някой друг.
Реми бавно остави чашата и отпусна ръце върху коленете си.
— Какъв е въпросът?
— Съвсем прост: знаеш ли някой да е желал злото на Боби?
Тя се облегна. Изглеждаше разочарована.
— Всеки си има врагове. Особено ако е преуспял и богат.
— Имаш ли предвид някой конкретен враг?
— Не, нямам.
— Реми, ние само се мъчим да стигнем до истината.
— Аз също — отсече тя.
— Като говориш за „врагове“ — отново се намеси Кинг, — лична вражда ли имаш предвид или делова?
Сега погледът й се завъртя към него.
— Едва ли бих могла да кажа. А сега, ако ме извините, имам да уреждам погребение, след като най-сетне измъкнах тялото на съпруга си от онова ужасно място.
Без съмнение намекваше за оскверняването на тленните му останки в моргата.
— Реми, имаме още въпроси — каза Бейли.
— И знаете къде да ме намерите, когато поискате да ги зададете — отвърна тя.
— Добре, трябва да поговорим със Савана. Тук ли е тя?
Реми замръзна както се надигаше от креслото.
— Защо искате да разговаряте с нея?
— Тя е посетила болницата в деня на убийството.
— И какво?
— И значи трябва да разговарям с нея — заяви твърдо Бейли. — Реми, знаеш, че спасих живота на сина ти. Надявах се това да ти е подсказало, че си разбирам от работата.
След тия думи Кинг зачака избухване, но Реми хладно отвърна:
— Може да отнеме известно време. Дъщеря ми не е от най-ранобудните.