— Добре, казвай.
— Батъл беше богат. Някои хора ще бъдат облагодетелствани от смъртта му, нали?
— Но вероятно мисис Батъл ще получи по-голямата част от наследството. А парите за Савана са заделени в специална сметка. Едва ли й трябват още.
— Еди?
Сали се озърна към някогашната сграда за карети.
— Не ми се вижда да са закъсали за пари. А знам със сигурност, че Доротея Батъл печели добре.
— Откъде знаеш? — попита Мишел.
— Прави си маникюра при най-добрата ми приятелка. Доротея обича да се хвали.
— Е, на някои хора парите никога не им стигат — подхвърли Кинг.
— Просто не си представям това да е причината — упорито отвърна Сали.
— Ако не са парите, тогава какво? — Кинг изгледа втренчено младата жена. — Ти навярно не си тук чак толкова отдавна, че да знаеш за женкарското минало на Боби.
— О, знам повече, отколкото си мислиш — изтърси Сали. — Тоест…
Тя млъкна и сведе очи към калните си ботуши.
— Няма нищо, Сали — успокои я Кинг, прикривайки радостта си, че толкова бързо се е хванала на въдицата. — Да не би да знаеш, защото Боби си е опитал късмета и с теб?
Сали поклати глава.
— Не, няма такова нещо.
— Тогава какво? — настоя Кинг. — Може наистина да е важно, Сали.
Тя помълча още малко, после каза:
— Елате с мен.
Минаха покрай конюшнята и къщата за прислугата, продължиха по павиран път и накрая стигнаха до голяма тухлена сграда на два етажа с осем старомодни дървени гаражни врати. Отпред имаше старинна бензин колонка със заоблен стъклен капак.
Това е личният гараж на мистър Батъл. Той има, по-точно имаше, колекция от стари автомобили. Сега навярно са собственост на мисис Батъл.
Тя извади ключ и ги въведе.
Подът беше боядисан на черно-бели шахматни квадрати. По рафтовете събираха прах трофеи от състезания за стари автомобили. Пред седем от вратите стояха идеално подредени една спрямо друга старинни коли — от „Стуц Беъркет“ до някаква внушителна машинария с платнен гюрук и кръгъл радиатор, която според табелката отпред представляваше шестцилиндров „Франклин“, модел 1906 година.
— Бях чувал, че Боби колекционира стари коли, но не знаех, че колекцията му е толкова голяма — възкликна Кинг.
— На горния етаж са още повече — каза Сали. — Има специален асансьор за колите. Мистър Батъл беше наел и механик на пълен работен ден да се грижи за тях.
Тя отиде до последната клетка и спря. Кинг и Мишел я последваха. Там нямаше кола. Погледнаха я въпросително.
Сали се поколеба за момент.
— Вижте, не сте го чули от мен — каза тя. Двамата кимнаха едновременно. — Ами… някога и тук имаше кола. Беше огромна, нали знаете, от онези грамадни ролс-ройсове, дето ги показват в старите филми.
— Какво стана с нея? — попита Мишел.
Сали отново се поколеба, сякаш не знаеше дали да говори, или да премълчи.
— Сали, не спирай, щом веднъж си се престрашила — подкани я Кинг.
— Добре де, беше преди повече от три години. Късно една вечер се вмъкнах тук просто да разгледам. Не ми се полагаше да имам ключ, но механикът ми даде, защото ме харесваше. Бях вътре, когато чух да се задава кола. Точно тогава забелязах, че един от автомобилите липсва. Вратата започна да се отваря и видях светлината на фаровете. Изплаших се до смърт, защото, ако ме бяха заварили тук, сто на сто щяха да ме уволнят. Изтичах и се скрих ето там. — Тя посочи купчина варели за гориво в единия ъгъл. — Ролсът влезе в гаража и моторът изгасна. Мистър Батъл слезе от колата и изглеждаше зле. Наистина зле.
— Как разбра? Не беше ли тъмно? — попита Кинг.
— На входа има автоматичен ключ. Вечер, когато се вдигне вратата, лампите вътре светват.
— Какво имаш предвид, като казваш, че изглеждал зле? — попита Мишел. — Болен? Пиян?
— Не, сякаш беше страшно разстроен или разтревожен.
— Успя ли да разбереш причината? — попита Кинг.
— Не. Така или иначе, както казах, изглеждаше зле, но изведнъж се усмихна и взе да се смее. Смееше се! Е, поне докато не дойде тя.
— Коя „тя“? — попита Кинг. — Реми ли?
Сали кимна и плахо прошепна:
— Ако беше дошла с пистолет, мисля, че мистър Батъл щеше отдавна да лежи в гроба.
— Какво стана после? — попита Мишел.
— Почнаха да се карат. Е, отначало тя само крещеше по него. Разни безсмислици. Но доколкото схванах, ставаше дума за друга жена.