Огледа мъртвеца и пода в търсене на следи, които биха го издали пред колегите на Силвия Диас. Дълго време човърка под ноктите на Джуниър, за да провери дали там няма издайнически остатъци от кожа. Когато най-сетне се увери, че не е оставил забележими следи, той измъкна от другия си джоб клоунска маска и я сложи до трупа. Тя беше смачкана от сблъсъка с Джуниър, но дори и така полицаите едва ли щяха да пропуснат намека.
Той стисна китката на Джуниър, за да се увери, че няма пулс, поседя пет минути и провери отново. Добре познаваше трудно доловимите промени в човешкото тяло след смъртта и сега забеляза със задоволство, че са налице. Човекът си беше отишъл. Посегна и внимателно вдигна лявата ръка на Джуниър. Дръпна коронката на часовника и нагласи стрелките точно на пет — също както бе сторил измамникът с Боби Батъл. Това щеше да прати ясно послание на полицаите и имитатора. Искаше те да знаят. Вместо да подпре ръката, той я отпусна, после извади от чантичката върху пояса на Джуниър черен маркер и изрисува върху дъсчения под стрелка, сочеща право към часовника. Накрая свали от колана му и прибра в джоба си голямата катарама с емблемата на Националната асоциация на автомобилните състезатели.
Шумът го стресна и му трябваха няколко секунди, за да осъзнае откъде идва. Бръмчеше мобилният телефон на Джуниър, изпаднал при борбата. Той погледна екрана. Звъняха от дома на Джуниър. Е, нека си звънят. Джуниър вече никога нямаше да се прибере.
Изправи се с треперещи крака, погледна проснатия мъж с гарота около шията, после завъртя очи към клоунската маска до него и по устните му трепна усмивка. Още една победа за справедливостта, каза си той. Не възнамеряваше да се моли над тялото на Джуниър. С един ритник изключи акумулаторния фенер и къщата потъна в мрак; мъртвецът изчезна като по магия.
Следващият звук, който чу, го потресе до мозъка на костите.
Задаваше се кола.
Той изтича към един от прозорците. Фаровете прорязваха мрака и идваха право насреща.
42
Кинг и Мишел слязоха от лексуса и се огледаха. Бяха сменили колата в жилището на Кинг, защото единият фар на Мишел се беше повредил. Кинг извади фенерче, но тънкият лъч се загуби безпомощно в тъмнината.
— Колата му е тук — каза Мишел и потупа с длан каросерията на пикапа, препълнена с инструменти и строителни материали.
— Джуниър! — извика Кинг. — Аз съм Шон Кинг. Искаме да поговорим с теб.
Мишел събра длани около устата си.
— Джуниър! Джуниър Дийвър!
Спогледаха се.
— Може да е в къщата.
— И какво, на тъмно ли ще работи? — отвърна Кинг.
— Ако е в мазето, светлината няма да се вижда.
— Добре, май ще трябва да влезем.
— Имаш ли още едно фенерче в колата?
— Не, но може да има в пикапа на Джуниър.
Потърсиха и наистина откриха фенерче в кабината. Сега вече два лъча прорязваха мрака.
Влязоха и се огледаха.
— Джуниър — извика отново Кинг.
Зашариха с фенерчетата из стаята. В ъгъла голямо платнище покриваше нещо, което приличаше на купчина тухли. Наоколо бяха струпани дъски и други строителни материали, инструменти, кофи и торби цимент — истинска бъркотия.
— Хей, досущ като в твоята къща — подхвърли Кинг.
— А пък ти днес си същински връх на остроумието. Виж, там са стъпалата към мазето.
Мишел извика надолу. Никакъв отговор.
— Дали не му се е случило нещо? — попита тя.
Кинг се огледа.
— Започва да става странно — тихо каза той. — Защо не…
Мишел вече бе извадила пистолета. Предпазливо слязоха по стъпалата.
В отсрещния ъгъл на мазето бяха струпани тенекиени кутии. Надникнаха зад тях. Нищо. Котелът на парното беше в другия ъгъл. Осветиха с фенерчетата масивната машинария, но пак не видяха нищо.
Зад една от големите тръби на парното, където не бе достигнала светлината, мъжът с качулката гледаше как те се връщат нагоре по стъпалата. Когато изчезнаха, той бавно изпълзя от скривалището си.
Горе Кинг и Мишел огледаха стаята по-внимателно. Мишел забеляза първа.
— О, не! — ахна тя.
Сграбчи ръката на Кинг и го дръпна към себе си.
— Кръв — прошепна в ухото му тя, после насочи лъча към пода.