— Не, тя не получава нищо. Но за нея вече бяха отделени значителни средства.
— И все пак е доста грубо да не й завещае нищо.
— Може да не са били чак толкова близки — каза Бейли.
Кинг го погледна.
— Добре ли познаваш семейството?
— С Еди се виждаме почти редовно. Ходим на лов, понякога посещавам неговите инсценировки. Веднъж дойде в Куонтико да разгледа Академията на ФБР. Всъщност Реми и Боби също са идвали заедно с иконома Мейсън. Имам две-три картини на Еди. Доротея ми помогна да си намеря къща в Шарлотсвил. Прекарах с тях един следобед след убийството на Боби. Еди беше потресен, личеше си. А смятам, че още повече го тревожеше как ще се отрази случилото се на майка му.
Кинг кимна.
— Е, той не би могъл да убие баща си. Тогава беше с нас.
— А когато са убити Ронда Тайлър и двамата гимназисти, той е бил на инсценировка — добави Бейли.
— Ами Доротея? — попита Мишел.
— Проверихме я. Тя също е чиста.
— И за времето, когато убиха Боби Батъл? — попита Кинг.
— Е, тя казва, че пътувала към Ричмънд, където имала среща на другата сутрин.
— Сама?
— Да.
Кинг каза:
— Значи всъщност няма алиби. И като стана дума за Доротея, добре ли я познаваш?
— Както казах, тя ми помогна за къщата. Не вярвам да е проляла много сълзи за смъртта на Боби.
— Щастлив брак? — попита Мишел.
— Знам, че Еди я обича. Не съм сигурен дали е взаимно. Между нас казано, не бих се изненадал, ако тя търси развлечения настрани.
— А Савана твърди, че в момента на убийството си била у дома. Така ли е?
— Разпитах прислугата, но привечер всички са се прибрали по стаите си с изключение на Мейсън, а той не помни да я е виждал. Тя пък определено не беше във форма, когато разговаряхме с нея. Ще трябва да я разпитам още веднъж.
— Значи не е извън подозрение. А Боби и Реми? — попита Кинг.
— Какво имаш предвид?
— Ще се изненадаш ли, ако ти кажа, че по наши сведения преди три-четири години двамата са се скарали жестоко заради изневерите на Боби?
— Не. Носеше му се славата. Някои хора смятаха, че е мирясал, но едва ли.
— Което може да е страшно добър мотив тя да убие съпруга си — отбеляза Мишел.
— Възможно — каза Бейли.
— А Реми? — попита Кинг.
— Какво, да е изневерявала на Боби ли?
Кинг кимна.
— Не, никога — твърдо заяви Бейли.
— Стори ми се, че Мейсън е твърде привързан към Реми — каза Кинг.
— Не се и съмнявам, но той не е от нейната категория и никога няма да бъде, ако това имаш предвид.
За няколко секунди Кинг се втренчи в Бейли, после реши да смени темата. Погледна към Уилямс.
— Силвия приключи ли с аутопсията на Джуниър?
— Да — отвърна Уилямс, който донякъде се бе опомнил от страданията с помощта на една шоколадова поничка и две чаши кафе. — Умрял е от задушаване, макар че преди това е удрян по главата с лопата и парче дърво. Адски много кръв беше загубил.
— Известно ни е — сухо каза Кинг.
— Вярно — кимна полицейският шеф. — Както и да е, Силвия смята, че този път може да е открила следа от престъпника. А криминалистите намериха няколко нишки, които не съвпадат с облеклото на Джуниър. Разполагаме и с частична следа от автомобилна гума. Може да е от колата, с която избяга.
— По-добре сравнете нишките с моите дрехи — каза Кинг. — Аз… аз паднах върху Джуниър, когато започна стрелбата.
— И като стана дума за стрелба, извадихте ли куршумите от гумите? — попита Мишел.
— Четирийсет и четвърти калибър — отговори Уилямс. — Нищо особено. Надяваме се да открием оръжие, с което да ги сравним.
— Убиецът имаше лазерен прицел, това е доста специална техника.
— Изчезнала е и катарамата от колана на Джуниър — отбеляза Уилямс.
— Още един трофей — каза Мишел.
— По всичко личи, че Джуниър е оказал яростна съпротива — каза Бейли. — Има много защитни рани по ръцете и китките му. А един кофраж е съборен, вероятно при схватката.
— Този тип явно започва да допуска грешки — каза Уилямс. — Вашата поява здравата е объркала плановете му.
— Не смятам, че постигнахме много — каза Мишел. — Само го изтървахме да избяга.
Кинг отново се вгледа в копието от писмото.
— За пръв път нарича жертвата си по име — каза той.