— Забелязах — каза Бейли.
— Защо му е да прави това? — промърмори замислено Уилямс.
— Играе си с нас. Иска да ни подразни.
— С каква цел? — попита Мишел.
— Защото всичко е част от някаква по-голяма картина, която все още не виждаме — отговори Кинг.
— И каква може да е тя? — попита скептично Бейли.
— Когато се сетя, ти ще си вторият, на когото ще съобщя — каза Кинг и многозначително погледна Уилямс. После попита с по-мек тон: — Как го прие Лулу?
Уилямс се облегна и сви рамене.
— Не пророни и сълза, но децата бяха наоколо. Онази проклета вещица, майка й, изпадна в истерия и се разпищя колко обичала Джуниър, какво щели да правят без него и тъй нататък. Накрая се наложи Лулу да я изпъди от стаята. Голямо чудо.
Кинг и Мишел се спогледаха и мълчаливо поклатиха глави.
— Сега идваме до най-интересното — каза Уилямс. — Вие ни казахте, че Реми е заплашвала Джуниър. Че си искала някакви неща и настоявала Джуниър да не ги показва на никого.
Кинг кимна.
— Във всеки случай Лулу твърди, че от него научила. Но не Реми Батъл е пребила Джуниър, преди да го удуши.
— Но според разказа на Лулу тя е заплашила Джуниър, че има опасни познати.
Кинг поклати глава.
— Поне засега не виждам защо Реми би искала да го убие. Според Лулу тя дала на Джуниър време да си помисли. Ако е мъртъв, няма как да й каже къде са нещата… не че иначе би могъл, защото изобщо не вярвам да ги е откраднал.
— Но ако е мъртъв — каза Бейли, — не може да покаже тия тайнствени неща на някого.
Кинг не прие възражението.
— Само че Реми не би могла да е сигурна. Той може да е предвидил мерки в случай, че нещо го сполети.
— Тук си прав — каза Уилямс. — И все пак ще трябва да проверим. Не че умирам от желание да водя подобен разговор с Реми.
— Е — каза Кинг, — имаме да посетим много места и хора.
— Какви? — рязко попита Бейли.
— Бащата на Стив Кани и родителите на Джанис Пембрук.
— Вече разговаряхме с тях. Както и с всички близки на Даян Хинсън.
— Но не възразяваш да опитаме още веднъж, нали? — каза Мишел.
— Действайте — отсече Уилямс. — Имате пълни правомощия.
— Само не забравяйте да ми се обадите, ако откриете нещо интересно — напомни Бейли.
— Ще чакам с нетърпение пак да се чуем — промърмори Кинг.
44
Кинг и Мишел отскочиха до кантората си да свършат едно — друго, преди да потеглят за посещението при родителите на Пембрук и Кани. Пред сградата бяха паркирани беемве и сребристо волво.
— Еди и Доротея — каза Мишел, докато слизаше от „Кита“.
Сякаш по команда вратите на двата автомобила се отвориха и съпрузите излязоха едновременно.
— Карат отделни коли — отбеляза тихичко Мишел.
— И може би заминават в различни посоки.
Еди беше облечен със сив панталон, бяла риза и синьо спортно сако. Носеше кожено куфарче. Мишел си помисли, че с тези хубави дрехи и дълбокия загар на волевото лице изглежда много красив.
Доротея беше облечена изцяло в черно, което изглеждаше уместно при дадените обстоятелства, но Кинг се досети, че това няма нищо общо с траура за семейния патриарх — издаваха я мрежестите чорапи, високите токчета и предизвикателното деколте.
Кинг отключи вратата на сградата и четиримата влязоха вътре. Когато се настаниха, той каза:
— Искрено съжаляваме за баща ти, Еди.
Озърна се към Доротея, но не добави нищо, защото видът й не насърчаваше подобни съболезнования.
— Още не мога да повярвам — каза Еди. — Мама беше там в десет, а в десет а, половина той вече е бил мъртъв.
— Реми не е видяла никого на излизане — каза Мишел.
— Е, онзи едва ли се е втурнал насреща й с викове „Сега ще убия мъжа ти“ — отбеляза раздразнено Доротея.
— Благодаря, че го изтъкна, Доротея — кротко я смъмри Еди. — Ако не можеш да кажеш нещо полезно, защо просто не продължиш да се цупиш?
Браво, Еди Батъл, помисли си Мишел.
Доротея изглеждаше готова да изтърси нещо хапливо, но успя да се удържи. Сведе навъсен поглед към пода и остана да седи с ръце в скута.
— С какво можем да ти помогнем, Еди? — попита Кинг.
Еди извади от куфарчето си вестник и посочи заглавието на първа страница. Кинг взе вестника и прегледа текста. Мишел четеше през рамото му.