Игра на часове

Когато приключи, Кинг изглеждаше много разстроен.

— Как, по дяволите, се е добрала пресата до сведения за заплахите на Реми срещу Джуниър?

— Може би чрез Лулу — предположи Мишел. Или чрез майка й Присила. Прилича ми на типично нейна постъпка.

— Така или иначе — каза Еди, — сега целият град смята, че мама е поръчала убийството на Джуниър.

— Но в „Газет“ пише, че смъртта на Джуниър е свързана със серийните убийства — изтъкна Мишел.

Еди изморено се отпусна на стола.

— Това няма значение. Хората ще си мислят, че е платила на някого, за да го представи по този начин.

— Как го приема Реми?

— Съсипана е.

— Но нали не отрича, че е заплашвала Джуниър? — попита Кинг.

Еди стана предпазлив.

— Не искам да се хващаме за думите, Шон, но дори и да го е заплашвала, тя няма нищо общо със смъртта му.

— Не мога да контролирам хорските мисли.

— Знам, но просто си мислех…

— Какво искаш от нас, Еди? — кротко попита Мишел.

— Да, добре би било най-сетне да изплюеш камъчето — не се стърпя Доротея. — Тази сутрин имам уговорка за оглед на две къщи.

Без да й обръща внимание, Еди продължи мисълта си:

— Не може ли отново да поговорите с мама? Знам, че онзи ден дойдохте с Чип и тя ви отряза. Но ако дойдете пак, сигурен съм, че ще ви приеме. В момента се нуждае от събеседник.

— Какво точно би искала да ни съобщи? — попита Кинг.

— Не съм съвсем наясно — призна Еди. — Но поне ще научите и нейната гледна точка, а не само тия вестникарски клевети.

— Сигурен съм, че Чип и хората му ще се погрижат.

— С вас тя ще е по-спокойна. Между нас да си остане, но Чип и мама не се погаждат.

— Макар че той ти спаси живота?

— Не мога да го обясня. Но знам, че е истина.

— Той говори само хубави неща за нея.

— Май не бях съвсем ясен. Мама никак не го обича.

— Добре, ще поговорим с нея. Но повтарям, това няма да спре хорските клюки.

— Тъй като Еди продължава да го усуква — намеси се Доротея, — нека аз да говоря направо. Няма начин Реми да е имала нещо общо със смъртта на онзи човек. Но ако откриете кой е убил Джуниър, това ще сложи край на приказките.

— Точно така — потвърди Еди. — А тогава може да откриете и кой е убил татко.

— Значи смяташ, че е един и същ човек? — попита Кинг.

— Струва ми се твърде невероятно съвпадение, че Джуниър бе обвинен, че е извършил обир в дома на родителите ми, а после той и баща ми бяха убити почти по едно и също време.

— Идеята всъщност беше моя — гордо съобщи Доротея. — И затова съм тук. Снощи дълго мислих. Ами ако някой използва тази верига от престъпления, за да прикрие убийствата на Боби и Джуниър? И ако е така, причината трябва да се крие в откраднатото.

— Ние също обмисляме този вариант — призна Кинг.

— Видя ли! — възкликна Доротея и посочи мъжа си с пръст. — Казвах ти 1.

— Добре, Доротея, добре — махна с ръка Еди. — Значи смяташ, че е възможно, Шон?

— Всичко е възможно — отвърна уклончиво Кинг. — Майка ти ще си бъде ли у дома днес?

— Да, но погребението е утре. Ще дойдат много хора.

— Тогава ще поговорим с нея по-късно. По кое време е погребалната служба?

— В два следобед. Поклонението ще бъде в Христовата църква, а погребението в Кензингтън. Поканени сте, разбира се.

Доротея се приведе напред.

— Имате ли вече следи, подозирате ли някого?

— Това е текущо разследване, Доротея — отвърна Кинг. — Не можем да коментираме.

— Просто си мислех, че ако ние ви помогнем, и вие ще споделите нещо — изтърси тя.

— Съжалявам, не е прието. Но след като си тук, искам да ти задам един въпрос. Посещавала ли си Боби през деня, когато беше убит?

Доротея го изгледа с недоумение.

— Да. И какво от това?

— С каква цел го посети?

— Той ми беше свекър. Исках да видя как е. Не ми е за пръв път, а бях там много преди убийството.

— А вечерта замина за Ричмънд. По кое време пристигна там?

— Не помня. Беше късно. Веднага си легнах.

— В кой хотел?

— „Джефърсън“. Винаги отсядам там.

— Не се съмнявам. И съм сигурен, че оттам ще ни кажат точно кога си пристигнала.