— Накъде биеш, по дяволите? Дойдох да ви помогна, не да ме разпитвате.
— А аз се мъча да помогна на теб. Ако по време на убийството си била в хотел на сто и петдесет километра оттук, значи имаш желязно алиби. Сигурен съм, че от ФБР вече са го проверили.
Доротея гледа Кинг още няколко секунди, после скочи и бързо излезе. Еди благодари на двамата и изтича след нея. През прозореца Кинг и Мишел ги видяха как вървят към колите си.
— Не вярваш да е била в онзи хотел в десет вечерта, нали? — попита Мишел.
— Смятам, че не иска съпругът й да знае къде е била. И съм сигурен, че Бейли вече знае отговора, но не си е направил труда да сподели с нас. А твърдението й, че и друг път била ходила при Боби, е чиста лъжа. Проверих в болницата.
Мишел гледаше как Еди се качва в колата си.
— Чудя се как свястно момче като него се е вързало с такава вещица.
Кинг я погледна и се усмихна.
— Да не си се разнежила за Еди Батъл?
Лицето на Мишел пламна.
— Недей да говориш глупости, Шон.
— Имаш ли нещо планирано за утре следобед?
— Може да направя един крос.
— Отменя се. Отиваме на погребение.
— Защо?
— Заради слабо известния факт, че убийците много често посещават погребенията на жертвите си.
— Тогава защо не отидохме и на другите?
— Всъщност не е имало други. Очевидно родителите на Ронда Тайлър не пожелаха да си правят труда и тя бе погребана на общински терен край гробището в Линчбърг. Аз бях там. Освен мен присъстваха само гробарите.
— Изненадана съм, че не е отишъл никой от, „Афродизиак“. Да речем, Пам.
— Мисля, че те просто искат да забравят за станалото.
— С други думи, крият глави в пясъка.
— А Стив Кани бе кремиран без църковна служба.
— Малко необичайно за една футболна звезда.
— Баща му беше на друго мнение.
— Ами Пембрук? — попита Мишел.
— Родителите й бяха толкова притеснени от онова, което е вършила с Кани, че я погребаха тайно някъде извън областта.
— Хинсън?
— Роднините отнесоха тленните й останки в Ню Йорк, където е родена.
— А какво мислиш за посещението на Еди и Доротея? — попита тя.
— За Еди разбирам. Сигурно го праща майка му. Послушният и верен син е идеален инструмент за нея. Присъствието на Доротея беше далеч по-интересно. Тя твърдеше, че идвала да сподели теорията си за убиеца. Всъщност съм изненадан, че изобщо е мислила за това. Според мен дойде най-вече за да изкопчи сведения.
— Може би просто крои планове как да докопа по-голям дял от наследството. Не че се нуждае.
— Може и да се нуждае.
— Как така? Та тя е кралицата на местната търговия с недвижими имоти.
— Доротея се е замесила в някакви съмнителни сделки с недвижими имоти, които неотдавна се провалили.
— Проверил ли си?
— Беше ми омръзнало само Чип Бейли да се забавлява.
— И не си му казал?
— Той е от ФБР, може и сам да узнае.
— Значи Доротея се нуждае от пари и за целта се мъчи да спечели благоволението на Реми?
— Възможно е. — Кинг погледна часовника си. — За след около час съм уредил разговори с родителите на Роджър Кани и Пембрук. Като приключим с тях, сигурно ще отидеш да пазаруваш.
— Да пазарувам ли? От къде на къде?
Той я огледа от глава до пети.
— Не върви да отидеш на погребение по джинси и яке от тайните служби.
45
Силвия Диас броеше хапчета. Преброи ги веднъж, после още веднъж. Прегледа рецептите си от последните три седмици и сравни бройката с инвентарния списък на аптеката за същия период. Накрая седна на компютъра и провери какво е записано там. Количествата съвпадаха с тези от аптеката, но не и с изписаните рецепти. Силвия вярваше на рецептите. Очевидно липсваха лекарства. Тя повика управителката и дълго разговаря с нея. Двете заедно прегледаха списъците. След това поговори със сестрата, която попълваше рецептите. Когато приключи и този разговор, Силвия беше убедена, че знае къде е проблемът.
Колебаеше се как да постъпи. Не разполагаше с преки наблюдения, а само голямо количество косвени доказателства. Зачуди се кога може да е извършена кражбата. Имаше начин да провери. В края на работния ден външната врата на моргата и нейния медицински кабинет се включваше на система за влизане с електронни карти. Записите щяха да й разкрият кой е влизал и точно кога. Тя се обади на охранителната компания, съобщи личния си код и зададе въпроса. Отговориха й, че през последния месец освен нея в извънработно време е влизал само един човек — Кайл Монтгомъри. Нещо повече, последното му нощно посещение бе станало около десет часа вечерта в нощта, когато убиха Боби Батъл.