Кинг кимна замислено и помълча, после каза:
— Ти забеляза ли наистина часовника на първата убита, Тод?
— Е, стори ми се малко масивен за жена.
— Силвия казва, че ръката с часовника е била подпряна нарочно.
— Не може да бъде сигурна.
— Видях, че часовникът е нагласен на един часа — продължи Кинг.
— Да, но беше спрял или пък е бил спрян.
Кинг се озърна към Мишел.
— Забеляза ли марката на часовника?
Уилямс го изгледа с любопитство.
— Марката на часовника ли?
— Беше „Зодиак“ — кръг с две пресечени линии.
Уилямс едва не разля кафето си.
— „Зодиак“!
Кинг кимна.
— Освен това е мъжки часовник. Мисля, че убиецът го е сложил на жертвата.
— „Зодиак“ — повтори Уилямс. — Да не би да твърдиш…
— Някогашният сериен убиец Зодиак действаше през 1968 и 1969 година около Мексиканския залив, Сан Франсиско и Валехо — отговори Кинг. — Смятам, че за него е малко късничко да изниква отново. Но имаше поне двама имитатори, един в Ню Йорк и друг в Кобе, Япония. Убиецът от Сан Франсиско носеше черна качулка на палач, украсена с две бели пресечени линии в кръг — същия символ като на часовника „Зодиак“. Освен това остави часовник върху ръката на последната си жертва — шофьор на такси, ако не ме лъже паметта, — макар че марката не беше „Зодиак“. Но заподозреният за убийствата в Сан Франсиско имаше такъв часовник. Смятат, че оттам му е хрумнала идеята за емблемата, на която дължеше прякора си. Случаят си остана неразгадан.
Уилямс се приведе напред.
— Виж какво, всичко това е чиста фантазия от твоя страна, и то доста безпочвена.
Мишел се озърна към партньора си.
— Шон, наистина ли смяташ, че имаме работа с имитатор?
Кинг сви рамене.
— Щом досега поне двама души са имитирали оригинала, къде е гаранцията, че няма да има и трети? Зодиакът от Сан Франсиско пращаше на вестниците кодирани писма. Когато най-сетне разгадаха кода, стана ясно, че бил мотивиран от разказ, озаглавен „Най-опасната игра“. В него се описва лов на хора.
— Значи се забавлява с лов на хора? — бавно изрече Мишел.
— Убитите в колата имаха ли часовници? — попита Кинг.
Уилямс се навъси.
— Чакай малко, Шон. Вече ти казах, че това са съвсем различни убийства. Още не знам как е умряла непознатата, но гарантирам, по дяволите, че не е застреляна със сачми.
— А часовниците?
— Добре де, и двете хлапета имаха часовници. И какво? Забранено ли е?
— Но не си забелязал дали не са марка „Зодиак“.
— Не съм. Но какво толкова, аз и при първата жертва не забелязах марката на часовника. — Уилямс млъкна и се замисли. — Макар че ръката на Кани бе подпряна някак странно върху таблото.
— Била е подпряна?
— Може би — отвърна предпазливо Уилямс. — Но той беше прострелян от упор. Кой знае как го е отметнал ударът на сачмите.
— Работеха ли часовниците?
— Не.
— Колко показваше часовникът на Пембрук?
— Два часа.
— Точно два?
— Да, струва ми се.
— А часовникът на Кани?
Уилямс извади бележника си и запрелиства, докато откри нужната страница.
— Три — нервно каза той.
— Часовникът беше ли улучен от сачма?
— Не съм сигурен — отвърна Уилямс. — Вероятно Силвия ще може да ни каже.
— А часовникът на момичето?
— Май го беше ударило парче от предното стъкло.
— Но нейният часовник сочи два часа, а този на Кани три — каза Мишел. — Ако часовникът на момичето е спрял в два, по време на убийството, как може часовникът на момчето да спре в три, без нещо да го удари?
Уилямс продължаваше да упорства.
— Я стига, ако изключим тая история с часовниците, която далеч не е убедителна, не виждам връзка между убийствата.
Мишел упорито поклати глава.
— Първото убийство е номер едно, на Дженифър Пембрук номер две, а Стив Кани е жертва номер три. Това не може да бъде съвпадение.
— Наистина трябва да провериш дали часовниците на Стив Кани и Дженифър Пембрук са марка „Зодиак“ — настоя Кинг.