Сякаш усетила прозрачните му мисли, жената посегна назад, разкопча кукичките и сутиенът падна. Гърдите й изхвръкнаха на свобода.
Кайл изстена и една не се свлече на колене. Без съмнение това бе най-великата вечер в неговия живот.
Жената посегна, сякаш за да го докосне, но вместо това само взе пликчето, вдигна одеялото и отново се омота в него.
Кайл пристъпи напред.
— Недей, скъпа — каза той с най-тарикатския тон, на който бе способен. — Само ще пречи.
Не бе и мечтал да притежава подобна жена. Хиляда долара, а отгоре на всичко безплатно чукане. Има ли нещо по-хубаво? Протегна ръце да я прегърне, но тя го отблъсна с изненадваща сила.
Когато тя се разсмя, лицето му пламна.
Жената се върна назад, пусна пак одеялото, просна се върху леглото и се протегна като котка. Сетне застана на четири крака, посегна и остави пликчето на нощното шкафче. Жестът бе преднамерено ленив и му даде възможност да я огледа в гръб. Обзе го непоносима възбуда.
Непознатата се търкулна, вдигна крака във въздуха, после, без да бърза, свали чорапите един по един, смачка ги и ги захвърли по него. Посочи го с пръст и пак се разсмя. Кайл усети, че кръвното му скача нагоре, докато други части от тялото спадат.
— Мажа кучка!
Най-сетне фантазията му щеше да се осъществи и същевременно щеше да й даде добър урок. Той се хвърли напред, но веднага застина на място, когато пистолетът се завъртя към него. Навярно досега го бе крила под чаршафите.
— Вън.
За пръв път непознатата говореше с нормален тон. Кайл не разпозна гласа. Но и не се замисли. Бе приковал поглед в пистолета, който се местеше нагоре — надолу, сочейки ту главата, ту слабините му.
Започна да отстъпва, вдигнал ръце пред себе си, сякаш искаше да спре куршума.
— Ей, по-кротко. Отивам си.
— Веднага — изрече тя по-високо.
Омота се в одеялото и застана пред него, стискайки пистолета с две ръце. По всичко личеше, че умее да борави с оръжие.
Той вдигна ръце още по-високо.
— Махам се. Махам се! По дяволите!
Обърна се към вратата.
— Остави парите на масата — каза тя.
Кайл бавно се завъртя към нея.
— Моля?
Жената посочи с пистолета.
— Парите. На масата.
— Донесох каквото искаше. Това струва пари.
Вместо отговор непознатата отново пусна одеялото и плъзна длан по извивките на полуголото си тяло.
— Това също — твърдо изрече тя. — Хубаво гледай, момченце, сега ти е за последен път.
Той настръхна от оскърблението.
— Хиляда долара! За какво? За някаква си скапана голотия? И да те бях изчукал, пак нямаше да платя толкова.
— Всички пари на света не биха ти стигнали само да ме докоснеш — грубо отвърна тя.
— Тъй ли? Леле, колко си била недосегаема. Друсана ексхибиционистка от стаичка в клуб за стриптийз. И отгоре на всичко се криеш зад тоя шал и тъмните очила. Вириш си голия задник пред мен, а после не пускаш. За каква се мислиш, по дяволите? А?
— Отегчаваш ме. Вън.
— Знаеш ли какво? Не вярвам да стреляш при толкова хора наоколо.
Той я изгледа победоносно. Изражението обаче не трая дълго.
Жената почука с пръст по цилиндъра, завинтен за цевта на пистолета, и каза:
— Това е заглушител. Прави гърмежа съвсем тих. — Тя отново се прицели в слабините му. — Искаш ли да ти демонстрирам набързо?
— Не — изкрещя той и отскочи назад. — Не.
Хвърли парите на масата, завъртя се, изскочи от стаята и затръшна вратата.
Жената заключи, върна се на леглото и глътна няколко хапчета. След броени минути стенеше на пода, отново обзета от щастие.
В коридора Силвия отскочи настрани само миг преди Кайл да изхвръкне навън. Бе чула всичко. Втурна се подир него и излезе тъкмо навреме, за да види как джипът му потегля с бясна скорост от паркинга. Силвия свали шапката и разпусна косата си. Подозренията й се потвърждаваха. Кайл крадеше лекарства и после ги продаваше на жената от стаята. Силвия реши да изчака на паркинга, за да види дали непознатата ще излезе.
Минаха часове. Утрото наближаваше и Силвия бе видяла стотици хора, предимно мъже, да напускат сградата. Тъкмо се канеше да си тръгне, когато излезе още някой. Този път беше жена с шал около главата и тъмни очила въпреки непрогледния мрак. Едва се държеше на крака, но седна в една кола, паркирана близо до задния изход, и потегли. Силвия не я последва, защото жената би я забелязала. Тя обаче беше видяла добре колата. Качи се в своята и подкара към къщи. Някои въпроси бяха получили отговор тази вечер, но на тяхно място идваха нови, още по-тревожни.