49
Денят за погребението на Робърт Е. Лий Батъл започна с ясно небе, което скоро се заоблачи. Когато шествието наближи гробището, вече ръмеше топъл дъждец. Траурното множество насяда около пресния гроб под огромна бяла шатра.
Кинг оглеждаше редица познати лица; мяркаха се и непознати. Разправяха, че областните летища в Шарлотсвил и Линчбърг били претъпкани с частните самолети на семейни приятели, дошли да поднесат последна почит. А мнозина присъстващи навярно идваха просто от нездраво любопитство.
Мишел седеше до Кинг. Невероятно, но факт — беше облякла рокля! Кинг благоразумно се въздържа от коментар. Ръката все още го болеше от последното му остроумие.
Най-отпред седеше опечаленото семейство — Еди и Савана от двете страни на майка си. Чип Бейли беше до Еди. Доротея седеше в края на реда с ръце в скута. Мейсън стоеше отстрани и гледаше гъстия воал, закриващ лицето на Реми. Верен слуга докрай, помисли си Кинг.
От другата страна на Кинг седеше Хари Карик. Беше облечен спретнато както винаги и косата му изглеждаше още по-бяла на фона на черния костюм. Преди да седне, той набързо целуна Мишел по бузата и енергично стисна ръката на Кинг.
— Голяма навалица — прошепна му Кинг. Мишел се приведе да чуе какво ще си кажат.
— Боби и Реми имаха много приятели и делови съдружници. Ако махнем любопитните посетители и онези, които са дошли да злорадстват, остава извънредно подбрана публика.
— Предполагам, че случаят с Джуниър Дийвър е приключен.
— На практика да — отвърна Карик. — Не можеш да преследваш мъртвец за кражба. Къде е смисълът?
— На практика да, само че… — проточи Кинг, гледайки втренчено приятеля си.
— Само че ако съм бил прав да вярвам в невинността на Джуниър, все още бих искал да хвана крадеца.
— Искаш да продължим разследването?
— Да, Шон. Трябва да мисля за неговото семейство. Защо децата му да растат с мисълта, че баща им е бил крадец, ако не е вярно?
— Всъщност и ние имаме мотив да продължим.
— Да, разбирам, след като знам как беше убит Джуниър.
— Именно. Какво ще правиш след погребението?
— Поканен съм в дома на семейството — отговори Хари.
— Ние също. Може би ще намерим някое спокойно ъгълче, за да обсъдим тактиката си.
— Чакам с нетърпение.
Тримата се облегнаха назад и заслушаха как свещеникът започва своето слово за покойника, възкресението и вечния живот. Неспирният дъжд правеше мрачния следобед още по-потискащ.
Когато дългата проповед най-сетне приключи, свещеникът мина напред да утеши семейството. Кинг откъсна очи от групата край гроба и започна да оглежда терена сектор по сектор. Същият подход бе използвал като телохранител в тайните служби. Тогава търсеше потенциални убийци; сега търсеше човек, който вече е извършил убийство.
Забеляза я, когато се появи иззад полегатата могилка отдясно.
Лулу Оксли беше облечена изцяло в черно, но за разлика от Реми Батъл не носеше воал. После Кинг изведнъж се сети: днес бе и погребението на Джуниър. А в околностите имаше само едно гробище. Докато Лулу вървеше към тях, зад нея се появиха Присила Оксли и трите деца на Джуниър.
— По дяволите — прошепна Кинг на Хари и Мишел.
Мишел вече ги бе забелязала. Хари разбра какво става едва когато Кинг му посочи натам.
Адвокатът отметна глава и възкликна:
— Мили боже!
Лулу се обърна и направи на децата и майка си знак да спрат. Те мигновено се подчиниха, после Лулу продължи напред. Кинг, Мишел и Хари се изправиха едновременно, за да я задържат. Други от тълпата също я бяха забелязали, защото гласовете наоколо се засилиха.
Когато я пресрещнаха на десет — петнайсет метра от семейство Батъл, Кинг се опита да я спре:
— Лулу, недей да вършиш глупости.
— Пръждосвай се от пътя ми! — каза Лулу и Кинг разбра по гласа й, че е пила.