— Благодаря, мисис Батъл, наистина съм ви благодарна.
Сега Лулу изглеждаше напълно възстановена от нервната криза.
— Знам това. И, моля те, нека си говорим на „ти“. — Тя се обърна към Кинг и Мишел. — Надявам се, че напредвате с разследването.
— Всеки ден — отвърна Кинг.
Реми го изгледа с любопитство, но премълча.
— Бихме искали по някое време да поговорим с теб — каза Кинг.
— Да, Еди ми спомена. Е, няма да избягам.
— Не позволявай на вестниците да те вкарат в депресия, Реми — каза Кинг.
— Вестници ли? Ако искам да знам какво ми е, не питам чужди хора, а себе си.
В този момент Присила Оксли се зададе, крепейки голяма препълнена чиния и чаша вино.
— Скъпа — заяви тя на Реми, — толкова ти благодаря за всичко. Та аз винаги съм казвала на Лулу, че си светица. Нали си спомняш, мила, онзи ден ти казах, че светът щеше да е много по-хубав, ако имаше повече хора като Реми Батъл.
— Мамо, моля те… — започна Лулу, но Присила не млъкваше.
— А ето че сега двете с Лулу станахте приятелки, ти ни доведе в прекрасния си дом и обеща да се погрижиш за децата. Ами че когато нашият клет Джуниър си отиде, не знаех какво ще прави дъщеря ми.
Едрите й гърди заподскачаха и дрезгавият й глас пресекна дълбоко в гърлото. Великолепно представление, помисли си Кинг.
— Мамо, имам си работа, и то добра. Децата нямаше да умрат от глад.
Присила обаче бе твърде разгорещена, за да обръща внимание на възраженията.
— И сега, като остана да помагам на Лулу, скоро ще завършим новата къща и знам, че с твоя помощ всичко ще бъде наред. — По провисналите бузи бликнаха два реда сълзи. — Като майка на майка мога да ти кажа какво облекчение е това.
И тя приключи тирадата, като изгълта на един дъх цялата чаша.
Кинг се отврати от наглото лицемерие, но неволно се възхити от безспорния актьорски талант.
— Радвам се, че мога да помогна, Присила — отвърна любезно Реми.
Присила я погледна плахо.
— Сигурно не помниш, но аз те обслужвах, когато посещаваше курорта „Грийнбрайър“ в Западна Вирджиния.
— Напротив, Присила, помня те много добре.
Присила застина.
— Сериозно? Е, още веднъж ти благодаря.
Сетне тя изчезна също тъй скоростно, както се бе появила.
Приближиха се Еди и Бейли.
— Погребалната служба беше чудесна, Реми — каза Бейли.
— Отец Кели си върши добре работата — отговори тя. — А и разполагаше с добър материал. Боби беше човек с изключителен живот.
— В събота отивам да видя едно от представленията на Еди — каза Бейли.
— Какво ще разигравате? — попита Мишел.
— Битката при Сидър Крийк близо до Мидълтън — отговори Еди. — Армията на Фил Шеридан от Шенандоа Вали срещу войската на Конфедерацията, водена от Джубал Ърли. Обикновено я провеждаме през октомври, но тази година преместиха датата.
Той наведе очи, после погледна Мишел. Сякаш се канеше да каже още нещо, но премълча.
— Джубал не беше ли единственият генерал от Конфедерацията, който не е капитулирал официално? — обади се Хари.
— Точно така — потвърди Еди. — Накрая станал съдия в Роки Маунт, Вирджиния.
— Е, поне е избрал почтена професия след войната — каза Хари.
— Мисля, че в бъдеще двамата с Еди ще се срещаме много по-често — каза Бейли.
Кинг си помисли, че намекът е очебиен.
— Ще чакам с нетърпение — отвърна Еди. Изглеждаше искрен.
Бива си те да лъжеш, Еди, помисли си Кинг.
Реми посегна и докосна ръката на сина си.
— Как се чувстваш?
— Просто се надявам на по-добри времена, мамо.
— Може би двамата с Доротея трябва да заминете някъде, просто да се махнете оттук.
— Да, може и да го направим — отвърна Еди без ни най-малък признак на интерес.
Кинг забеляза, че децата на Оксли бяха влезли вътре, когато видяха майка си. Лулу отиде при тях, а Кинг се извини, отскочи до бара за две чаши вино и тръгна към задната веранда да поговори със Савана, докато е сама.