— Естествено, Мишел. Той е на възраст, но е все още едър и силен, тъй че би могъл да нападне Джуниър. А ти навярно забеляза, че убиецът не изрече нито дума пред нас. Използваше само лазерния прицел, за да дава нареждания.
— Защото, ако бе заговорил, щяхме да разпознаем гласа му?
— Именно. Освен това той излъга за причината Реми да не носи халката си.
— И като стана дума, опечалената мисис Батъл беше много откровена в отговора си. Няма ли обич и вярност, няма халка. Но въпреки всичко е останала негова съпруга.
— За жалост много бракове са точно такива. Е, поне вече се отърва от него.
Стигнаха до колата на Кинг.
— Ще отскоча до ателието на Еди — каза Мишел.
— Аз отивам да видя дали Сали ще се окаже по-словоохотлива от работодателката си. Като свърша с нея, ще дойда при Еди.
— Какво очакваш да ти каже Сали?
— Омръзна ми от мълчание по този случай — отвърна отсечено Кинг. — Тъй че дано да има адски добро обяснение защо се навърташе около гроба на Джуниър.
— Шон Кинг, знаеш ли, че си много секси, когато се ядосаш?
— Така разправят — каза Кинг и се отправи да търси Сали.
57
Кинг видя насреща да се задава ездачка. Но не беше Сали, а Савана, яхнала едър кон с бели петна на предните крака.
Тя спря до него и скочи от седлото. Беше с джинси, ботуши и кадифен жакет.
— Хубав ден за езда — каза той.
— Мога да ти оседлая кон, ако искаш.
— Отдавна не съм яздил.
— Стига де, това е като да караш велосипед.
Той посочи сакото и панталона си.
— Не съм подходящо облечен. Нека да го отложим за друг път.
— Добре — кимна тя, но явно не му вярваше.
— Сериозно, Савана. Някой път наистина ще пояздим.
— Дадено. При майка ми ли идваш?
— Вече се видяхме. За жалост разговорът бе кратък.
Савана неволно се усмихна.
— И това те учудва?
— Не, аз съм оптимист. — Той се огледа. — Да си виждала Сали?
— Хей там, в конюшнята — посочи Савана наляво зад Кинг. — Защо?
— Просто се питах.
Тя го изгледа недоверчиво, но после сви рамене.
— Благодаря, че дойде да си поговорим след погребението.
— Беше ми приятно. Знам колко трудно ти е било.
— Мисля, че ще стане още по-трудно. Онзи агент от ФБР пак беше тук.
— Чип Бейли? Какво искаше?
— Питаше къде съм била, когато убиха татко.
— Това е стандартен въпрос. А ти какво отговори?
— Че си бях у дома, в стаята. Никой не ме е виждал, или поне така предполагам. Сигурно съм заспала, защото не чух кога се прибра майка ми. Дори за смъртта на татко узнах едва когато тя се върна от болницата.
— Изненадан съм, че не е дошла да те повика, когато са й позвънили.
— Моята спалня е на втория етаж, чак в другия край на къщата. А аз… вечер излизам и понякога се прибирам късно. Сигурно си е помислила, че ме няма, и не си е направила труда да провери.
— Разбирам. Не прекалявай с нощния живот, отразява се зле на тена.
— Предпочитам да се веселя, докато още имам енергия. Тепърва ще ставам досадна и скучна.
— Едва ли някой би те нарекъл такава. Имаш ли вече планове за бъдещето?
— От една голяма нефтохимическа компания получих предложение за ръководител на геоложки проучвания. Работата ще е в чужбина. Мисля да приема.
— Е, без съмнение ще бъдеш най-хубавата изследователка на света.
— Продължавай да смяташ така. Току-виж, си помисля, че имаш тайни намерения.
— Не вярвам да съм на твоето ниво.
— Може и да те изненадам, мистър Кинг.
Докато Савана се отдалечаваше, Кинг я проследи с поглед. Беше забравил образованието й на химик. А тя, също като мнозина други в този загадъчен случай, нямаше алиби за времето, когато бяха убили баща й. И все пак ставаше дума само за една смърт и един убиец. Какво ли правеше в момента другият престъпник? Дали не търсеше начин да удължи списъка на жертвите си?
Завари Сали да чисти отделенията в конюшнята.
Тя се подпря на лопатата и избърса потта от челото си.
— Виждам, че Савана отново е почнала да язди — каза Кинг.
Сали сведе очи към лопатата.
— Но не съм я виждала да прояви интерес и към тази част от работата.
Кинг реши да кара направо.