— Затова поисках да ти направя снимка — обясни той.
— Прекрасна е. Как успя да я нарисуваш толкова бързо?
— Работих цяла нощ. С добра мотивация всичко се постига. Но портретът далеч не е толкова хубав, колкото си в действителност, наистина. — Той опакова платното в амбалажна хартия. — Можеш да го вземеш.
— Но защо изобщо ме нарисува?
— Това беше най-малкото, което можех да направя, след като отдели цял ден да ме гледаш как си играя на войник.
— Не е кой знае каква заслуга от моя страна; беше ми много приятно.
— Въпреки всичко съм ти благодарен.
Тя докосна опакования портрет.
— А аз ти благодаря за това.
Прегърна го и се изненада от силата на неговата прегръдка. Какви яки мускули! Тя също стисна по-здраво. За един дълъг миг телата им прилепнаха едно до друго. От него лъхаше на боя, пот и още нещо — нещо извънредно мъжествено. Ръцете й леко се плъзнаха по твърдите мускули на гърба и раменете му. Не искаше да го пуска, но най-сетне се отдръпна от него с наведени очи.
Той повдигна брадичката й.
— Виж, съзнавам, че те поставям в неловко положение. Не те атакувам. Няма опасност утре да се събудиш и да видиш пред вратата си нова кола. Но…
— Еди… — започна тя, но той вдигна ръка.
— Но е хубаво да имаш приятел — само това искам да кажа.
— Едва ли ти липсват приятели, както мъже, така и жени.
— Всъщност съм по-скоро самотник. Рисувам и се сражавам в измислени битки.
— И се представяш великолепно и в двете — каза тя.
— Да, така е — потвърди нечий глас.
Озърнаха се и видяха Кинг да идва към тях.
— Здрасти, Еди — каза той.
Двамата мъже се ръкуваха, а Мишел стоеше отстрани и ги гледаше смутено.
Кинг хвърли поглед към картините по стените.
— Наистина имаш страхотно око.
— Сигурен ли си, че майка ми не ти е платила да го кажеш?
Кинг погледна стената с вещи от времето на Гражданската война.
— Интересна колекция.
— Едно от малкото ми хобита. — Еди се усмихна на Мишел. — Знаеш ли, Шон, трябва да те включим във възстановките. Представям си как препускаш с як жребец право срещу северняшка батарея, спиш с комарите и гризеш сухари, докато ти се пръснат артериите.
Кинг се озърна с усмивка към Мишел.
— Видиш ли ме да върша такива неща, да знаеш, че е дошъл краят на света — отвърна той, перифразирайки отговора на Мишел в „Афродизиак“.
Еди се канеше да каже нещо, когато мобилният телефон на Кинг иззвъня. Той изслуша съобщението и затвори. Изглеждаше много разтревожен.
— Обади се Силвия. Открили са Кайл Монтгомъри мъртъв.
— Кой е Кайл Монтгомъри? — попита с недоумение Еди.
— Асистентът на Силвия Диас — обясни Мишел. — Убит ли е?
— Силвия още се колебае. Казва, че прилича на смърт от свръхдоза, но не е убедена. Иска да се срещнем в апартамента на Кайл. Тод също е там.
Двамата бързо излязоха. Мишел подвикна през рамо:
— Еди, ще ти се обадя. Благодаря.
Докато напускаха сградата, Еди погледна опакованата картина.
— Но ти си забрави портре…
Те вече не го чуваха. Той разочаровано сви рамене и отнесе платното горе.
59
Криминалистите вече бяха приключили, когато влязоха в апартамента на Кайл. Трупът още лежеше върху леглото, впил изцъклен поглед в тавана на малкото невзрачно жилище.
Силвия стоеше до него и го гледаше, когато Кинг я докосна по рамото. Тя се обърна и в очите й блестяха сълзи. Избърса ги с ръка, изпъна рамене и се опита да си придаде малко по-професионален вид.
— Няма нищо, Силвия — каза Кинг. — Не бяхте първи приятели, но знам, че все пак боли.
Тя избърса носа си с хартиена кърпичка и кимна на чакащите криминалисти.
— Можете да го отнесете.
Сложиха Кайл в найлонов чувал и го изнесоха.
Тод Уилямс се приближи до тях.
— Значи наистина става дума за свръхдоза? — попита Мишел. — Не е поредното серийно убийство?
Полицейският шеф поклати глава.
— Няма нито часовник, нито кучешка каишка.
Кинг гледаше втренчено Силвия.
— Но по телефона ти каза, че не си сигурна дали е свръхдоза.