Върху просторната зона за забавления на открито имаше каменна сграда с басейн, голям навес с масички за пикник, малък басейн с джакузи, в който спокойно можеха да се поберат дузина възрастни, и още един голям овален басейн, очертан по ръба с декоративни тухли и каменни плочи.
— Винаги съм се чудила как живеят богатите — каза Мишел.
— Като теб и мен, само че много по-добре.
От бистрата и очевидно затоплена вода на басейна излизаше млада жена с извънредно оскъден бански костюм и дълга руса коса. Беше висока метър и седемдесет и седем-осем, а щедрите извивки на тялото й определено ловяха окото. По краката, ръцете и раменете й се очертаваха стегнати мускули, а на пъпа върху плоския й корем блестеше халка. Докато се навеждаше за хавлия, двамата видяха голяма татуировка на дупето й.
— Какво си е татуирала? — попита Мишел.
— Името — обясни Кинг. — Савана. — Той се загледа в младата жена, която се бършеше с хавлията. — Да им се чуди човек какво ли не пишат по кожата си, и то с ръкописни букви.
Мишел вдигна вежди.
— И успя да го разчетеш чак оттук?
— Не, виждал съм го и друг път — каза Кинг и побърза да уточни: — На едно плажно парти.
— Аха. И защо си е написала името там? За да не я забравят мъжете ли?
— Полагам големи усилия да не разсъждавам по въпроса.
Савана вдигна очи, видя ги и размаха ръка. Наметна се с къс прозирен халат, обу си чехли и тръгна нагоре по тухлените стъпала.
Когато стигна до тях, тя прегърна Кинг с такава сила, сякаш искаше да премаже гърдите му с масивния си бюст. Гледани отблизо, чертите на лицето й се оказаха не тъй безупречни като тялото; носът, брадичката и челюстта бяха неправилни и малко по-остри, отколкото трябваше, но Мишел реши, че прекалява с критичния поглед. Савана Батъл беше много красива жена.
Савана огледа Кинг с възхищение.
— Честна дума, Шон Кинг, при всяка нова среща изглеждаш все по-добре. Е, честно ли е това? Ние, жените, само стареем.
Говореше с провлечен южняшки акцент, но според Мишел го правеше нарочно.
— Последното очевидно не се отнася за вас — каза Мишел и протегна ръка. — Аз съм Мишел Максуел.
— О, колко сте мила — отвърна Савана, но тонът й подсказваше, че съвсем не мисли така.
— Честито дипломиране — каза Кинг. — Колежът „Уилям и Мери“, нали?
— Татко открай време искаше да уча в колеж и аз се съгласих, макар да не бих казала, че ми беше приятно.
Савана седна и бавно започна да бърше стройните си крака — според Мишел изкусителният жест беше предназначен за Кинг. После посегна към платото със сандвичи.
— Каква специалност завършихте? — попита Мишел. Струваше й се, че младата жена трябва да е получила диплом като клакьорка или специалистка по купоните, а може би и в двете области.
— Инженер-химик — гласеше за нейна изненада неясният отговор. Явно никой не бе научил Савана, че не е прилично да се говори с пълна уста. — Татко натрупа богатството си като инженер и аз май съм се метнала на него.
— Много ни е мъчно за Боби — тихо каза Кинг.
— Той е корав мъж. Ще се справи — отвърна уверено Савана.
— Чух, че се каниш да тръгнеш по свой път — каза Кинг.
Лицето на Савана помръкна.
— Хората май непрестанно се забавляват с прогнози какво смятам да правя. На малката Батъл богатството й е в кърпа вързано — горчиво добави тя.
— Нямах предвид това, Савана — меко отвърна Кинг.
Тя отхвърли извинението му с рязък замах из въздуха.
— Цял живот го търпя, тъй че защо да спирам точно сега, нали? Искам сама да си пробия път в живота, а това невинаги е лесно с родители като моите. Но ще успея. Няма да разчитам само на кредитната карта, за да си купя щастие.
Докато я слушаше, Мишел усети как оценката й за младата жена става по-положителна.
Савана избърса устните си с ръка и каза:
— Знам защо сте дошли. Заради Джуниър Дийвър, нали? Не проумявам защо е извършил подобна глупост. Така де, нима майка ми ще си затваря очите, докато той отмъква венчалната й халка? Друг път!
— Може да не е бил той — каза Кинг.
— Той е, няма съмнение — отсече Савана, бършейки влажната си коса. — Доколкото чух, оставил е толкова улики, че със същия успех би могъл да седне на пода и да чака кога ще дойдат да го арестуват.
Тя натъпка в устата си още един сандвич заедно с шепа пържени картофи.
— Престани да ядеш като прасе, Савана! — раздаде се рязък глас. — И се опитай да седиш като дама, ако изобщо можеш да си представиш подобна идея.
Савана, която се бе отпуснала на стола с широко разтворени крака като дебнеща проститутка, мигновено се надигна, плътно притисна бедра и придърпа халата върху коленете си.
Ремингтън Батъл излезе на терасата с величавата стъпка на легендарна бродуейска актриса, уверена в способността си без усилие да властва над публиката.
Беше облечена безупречно с ослепително бяла плисирана пола, слизаща няколко пръста под коляното. На краката си носеше стилни, макар и малко консервативни обувки с нисък ток. Белият пуловер, наметнат върху раменете й, частично закриваше бледосинята блуза. На ръст бе с няколко сантиметра по-висока от дъщеря си — приблизително колкото Мишел, — а грижливо положеният грим и изисканата прическа на боядисаната в червено коса издаваха, че държи на външността си. Имаше силно, дори властно лице. Мишел предположи, че на младини Реми навярно е била по-красива от дъщеря си. Дори днес, над шейсетте, тя си оставаше много привлекателна жена. Но най-забележителната й черта бяха очите — очи на хищна птица, завладяващи и внушаващи страх.
Реми се ръкува с Кинг, който й представи спътничката си. Мишел усети как възрастната жена я оцени със суров поглед и предположи, че Реми Батъл е открила редица недостатъци в небрежното й облекло, почти липсващия грим и разчорлената от вятъра коса. Но не й остана много време да умува в тази посока, тъй като Реми отново насочи вниманието си към Савана.
— По мое време не посрещахме гостите разсъблечени — каза тя с леден глас.
— Плувах, мамо. Обикновено не влизам в басейна с вечерна рокля — отвърна хапливо дъщерята, но пръстите й се вдигнаха пред устата и тя нервно загриза ноктите си.
Реми я стрелна с тъй остър поглед, че накрая Савана отново грабна сандвич и шепа пържени картофи, промърмори нещо неясно, което звучеше като „дърта кучка“, и се отдалечи, чаткайки яростно с мокрите чехли по тухления под.
Едва тогава Реми Батъл седна и насочи цялото си внимание към Кинг и Мишел.
Двамата въздъхнаха едновременно, когато погледът й се впи в тях. За Мишел това бе моментът, в който истински опозна замъка Батъл. Сега разбираше какво точно е имал предвид Кинг, когато казваше, че тепърва й предстои да се запознае с вътрешността на дома.
15
— Трябва да се извиня заради Савана — каза Реми. — Обичам я, но в някои дни ми е трудно да повярвам, че между нас има кръвна или впрочем каквато и да било друга връзка.
— Няма нищо, мисис Батъл, та тя е още дете — каза Мишел. — На тази възраст всички правят щуротии.
— Не е дете — отсече Реми. — Вече е на двайсет и две! Завърши един от най-добрите колежи по Източното крайбрежие. Халки на корема и татуировки на задника! Не съм пратила това момиче в колежа, за да оглупее съвсем, по дяволите!
Мишел се озърна за подкрепа към Кинг.
— Ъъъ… Реми, много се натъжихме, като узнахме за Боби. Как е той? — попита Кинг.
— Състоянието му си остава критично — отговори Реми със същия рязък тон, после плъзна ръка към сбръчканото си чело и добави малко по-сдържано: — Извинявайте. Оплаквам се от Савана, а самата аз не се представям като гостоприемна домакиня. Просто много ми се струпа напоследък. — Тя помълча и бавно изрече: — Боби лежа в кома много дълго, а проклетите доктори не знаеха кога ще излезе от нея и дали изобщо има надежда. Но той се свести. Дори му махнаха системата за командно дишане. Преди две вечери проговори за пръв път.
— Това навярно е добра новина — каза Кинг.