Присила обаче бе твърде разгорещена, за да обръща внимание на възраженията.
— И сега, като остана да помагам на Лулу, скоро ще завършим новата къща и знам, че с твоя помощ всичко ще бъде наред. — По провисналите бузи бликнаха два реда сълзи. — Като майка на майка мога да ти кажа какво облекчение е това.
И тя приключи тирадата, като изгълта на един дъх цялата чаша.
Кинг се отврати от наглото лицемерие, но неволно се възхити от безспорния актьорски талант.
— Радвам се, че мога да помогна, Присила — отвърна любезно Реми.
Присила я погледна плахо.
— Сигурно не помниш, но аз те обслужвах, когато посещаваше курорта „Грийнбрайър“ в Западна Вирджиния.
— Напротив, Присила, помня те много добре.
Присила застина.
— Сериозно? Е, още веднъж ти благодаря.
Сетне тя изчезна също тъй скоростно, както се бе появила.
Приближиха се Еди и Бейли.
— Погребалната служба беше чудесна, Реми — каза Бейли.
— Отец Кели си върши добре работата — отговори тя. — А и разполагаше с добър материал. Боби беше човек с изключителен живот.
— В събота отивам да видя едно от представленията на Еди — каза Бейли.
— Какво ще разигравате? — попита Мишел.
— Битката при Сидър Крийк близо до Мидълтън — отговори Еди. — Армията на Фил Шеридан от Шенандоа Вали срещу войската на Конфедерацията, водена от Джубал Ърли. Обикновено я провеждаме през октомври, но тази година преместиха датата.
Той наведе очи, после погледна Мишел. Сякаш се канеше да каже още нещо, но премълча.
— Джубал не беше ли единственият генерал от Конфедерацията, който не е капитулирал официално? — обади се Хари.
— Точно така — потвърди Еди. — Накрая станал съдия в Роки Маунт, Вирджиния.
— Е, поне е избрал почтена професия след войната — каза Хари.
— Мисля, че в бъдеще двамата с Еди ще се срещаме много по-често — каза Бейли.
Кинг си помисли, че намекът е очебиен.
— Ще чакам с нетърпение — отвърна Еди. Изглеждаше искрен.
Бива си те да лъжеш, Еди, помисли си Кинг.
Реми посегна и докосна ръката на сина си.
— Как се чувстваш?
— Просто се надявам на по-добри времена, мамо.
— Може би двамата с Доротея трябва да заминете някъде, просто да се махнете оттук.
— Да, може и да го направим — отвърна Еди без ни най-малък признак на интерес.
Кинг забеляза, че децата на Оксли бяха влезли вътре, когато видяха майка си. Лулу отиде при тях, а Кинг се извини, отскочи до бара за две чаши вино и тръгна към задната веранда да поговори със Савана, докато е сама.
Младата жена седеше на дивана и гледаше огъня, който пламтеше в камината в другия край.
— Дълъг ден беше за теб, Савана — тихо каза Кинг.
Тя трепна, вдигна глава и се усмихна, като видя кой е. Той й подаде едната чаша и седна до нея.
— Чаша „Шато Палмър“ се отразява чудодейно на настроението. Това е отлично френско вино.
— „Палмър“ не ми звучи по френски — каза тя, гледайки чашата си, сякаш виждаше вътре някакви изображения.
— Той е бил английски генерал под командването на Уелингтън, който влязъл в Бордо със своята армия през 1814 година и се заселил там. Закупил имот, който след време станал известен с името Шато Палмър, и почнал да произвежда вино, като по този начин доказал, че не само перото, но и гроздето е по-силно от меча.
— Не разбирам много от вина — каза тя. — Обикновено предпочитам бърбън и кока — кола.
— С бърбън и кока — кола не можеш да сбъркаш, но ако се интересуваш от вина, с удоволствие ще ти помогна, макар че можеш да почнеш обучението си още на място. Родителите ти имат винарска изба за десет хиляди бутилки. Когато я видях за пръв път, едва не припаднах от завист. — Той отпи глътка вино и я погледна. Тя продължаваше да се взира в огъня. — Видях те с децата на Оксли.
— Те са мили хлапета — каза тя тихо, опипвайки перлената си огърлица. — Малката Мери Маргарет плачеше, когато дойде. Много страда за баща си, горкичката. Доведох ги тук. Мама и мисис Оксли искаха да си поговорят.
— Стори ми се, че между тях всичко е изгладено.
— Аз наистина вярвах, че Джуниър го е извършил.
В очите й изведнъж заблестяха сълзи.
— Отначало и аз мислех така.
— Знам, че онзи ден не помогнах много.
— Ти беше още потресена. Когато решиш да си поговорим, аз съм на разположение.
Савана кимна разсеяно и нервните й пръсти продължиха да играят по перлите. Кинг я изчака да заговори, но тя мълчеше и гледаше огъня. Накрая той се изправи.
— Ако ти трябва нещо, каквото и да било, само се обади.
Тя вдигна очи и стисна ръката му.
— Как така още не си се оженил?
Отначало Кинг си помисли, че Савана флиртува с него, но после осъзна, че говори сериозно.
— Беше отдавна и просто нищо не стана — каза той.
— Мисля, че на някои хора просто им е писано да бъдат сами.
— Но не вярваш, че си от тях, нали?
Тя поклати глава.
— Не. Мисля обаче, че баща ми беше такъв.
Озадачен, Кинг седна отново.
— Защо смяташ така?
Преди Савана да отговори, чуха гласа на Реми:
— Сигурна съм, че много хора биха искали да те видят, Савана.
Двамата вдигнаха очи и я видяха да ги гледа втренчено от прага. Савана послушно се изправи.
— Пак ще се видим, Шон.
Кинг се загледа подир излизащите майка и дъщеря, после стана и отиде при Мишел във всекидневната. Хари бе задържал по пътя Реми и Савана и разговаряше с тях в отсрещния ъгъл.
Гледай да изкопчиш колкото можеш, Хари, помисли си Кинг, защото аз определено бия на очи.
— Нещо интересно? — попита Мишел.
— Савана е неспокойна. Знае нещо, но не смее да проговори.
— Използвай чара си, Шон. Тя си пада по теб.
— О, смяташ ли?
— Моля те. Мъжете са толкова слепи, щом опре до това.
— А на твоя фронт стана ли нещо?
— Поканена съм на следващото представление на Еди. Ще пътувам заедно с Чип.
Кинг скръсти ръце и я погледна.
— Наистина ли?
Тя също го изгледа предизвикателно.
— Да, наистина. Защо?
— Жените са толкова слепи, щом опре до това.
— Я стига, та той е женен, Шон!
— Да, женен е.
52
Колата на Мишел и Чип Бейли наближи покрайнините на Мидълтън, Вирджиния. Беше свежо, прохладно утро с ясно синьо небе и приятен ветрец, който все още прогонваше предстоящата жега.
— Хубав ден за сражение — каза Бейли.
Нима изобщо има хубав ден за клане, запита се Мишел.
Едрият мъж отпи глътка кафе и отхапа от сандвича с яйце, който бяха купили попътно от „Макдоналдс“. Мишел дъвчеше блокче шоколад и държеше в скута си бутилка портокалов сок. Беше облечена с джинси, ботуши и яке с емблемата на тайните служби. Бейли носеше бежов панталон, пуловер и грамадни тъмни очила.
— Била ли си друг път на подобно представление? — попита Бейли.
— Не.
— Много са интересни. Има какво ли не — пехотни учения, импровизирани полеви болници, оркестри, танци, дори балове с маски, следобеден чай, вечерни разходки. Кавалерийските атаки са нещо невероятно. Момчетата вземат работата си присърце. Днес ще видиш стотици от тях, макар че по време на истинската война в армиите е имало десетки хиляди войници. Но, така или иначе, правят великолепно представление.
— Как се е свързал Еди с тях? Не ми прилича на занимание за художник с чувствителна душа.
— Мисля, че най-напред се е заинтересуван баща му. Той много си падаше по историята, дори помагаше за финансиране на някои от инсценировките.
— Близки ли бяха двамата?
— Мисля, че Еди искаше да са близки. Това е една от причините да се включи в инсценировките, поне така предполагам. Но Боби Батъл беше непроницаем. А и не се мяркаше много често насам. Мисля, че по-скоро предпочиташе да кръстосва света с балон или да строи заводи в Азия, отколкото да отглежда децата си.