— „Дюкрю — Бокайу“? Малко съм зле с френския.
— Означава „хубави камъчета“ — поясни той, като я гледаше в очите. — Струва ми се подходящо.
Следващите два часа минаха много бързо, а разговорът се прехвърли от Кайл към по-лични теми.
— С Джордж редовно идвахме тук да празнуваме годишнината от сватбата — каза Силвия и се загледа през прозореца към увисналата в небето пълна луна.
— Хубаво място за празненство — отбеляза Кинг. — И аз доведох Мишел тук, когато открихме кантората.
— Лежах в болницата и бях толкова замаяна от лекарства, че узнах за смъртта му едва след два дни.
— За какво беше в болницата?
— Разкъсан дивертикул на дебелото черво. Джордж пое операцията. След като той се включи, работата стана малко по-сложна, реагирах зле на упойката и кръвното ми падна. Всъщност не е тема за маса, извинявай.
— Навярно е голямо натоварване за един лекар да оперира съпругата си.
— Тия операции бяха неговата стихия. Мисля, че той инстинктивно очакваше да е малко по-сложно, отколкото показваха изследванията, и излезе прав. Джордж беше най-добрият хирург в областта, дори сред най-добрите в национален мащаб. Не можех да се надявам на по-добър лекар.
Тя млъкна и попи сълзите си със салфетката.
Кинг се пресегна и стисна ръката й.
— Знам, че всичко това е било много мъчително за теб, Силвия. Искрено съжалявам, че е трябвало да го преживееш.
Тя въздъхна дълбоко и избърса очи.
— Все си мислех, че с времето ще го преодолея. Непрекъснато си повтарях, че такъв е животът. Всъщност казвам си го и всеки път, когато започвам аутопсия на убит човек. Смъртта, понякога дори незаслужената, жестока смърт, е част от живота. Не знам как бих изпълнявала задълженията си без тази мисъл.
Кинг вдигна чашата си към нея.
— Задължения, които изпълняваш извънредно добре.
— Благодаря. Приятно е, че някой оценява труда ми.
Тя го изгледа плахо.
— Какво? — попита той.
— Просто се чудех защо престанахме да се срещаме.
— И аз почвам да си задавам този въпрос.
Тя леко докосна ръката му.
— Може би трябва да поработим по въпроса.
— Може би — съгласи се Кинг.
55
Кайл кипеше от ярост. Беше пристигнал в мотела точно навреме, но когато почука, никой не му отговори. Изчака навън още трийсет минути да види дали жената ще дойде. Напразно. Тогава реши да почука отново. Може да беше заспала. Натисна дръжката на вратата. Заключено! Огледа се. Освен неговата на паркинга имаше само още две коли, при това далеч от тази част на мотела. Докато се качваше в джипа, наблизо спря нова кола. Кайл видя как отвътре излязоха едър, шишкав мъж и дребничка жена с къса поличка, която едва се крепеше на фантастично високи токчета. Без да го поглеждат, двамата се отправиха към една от стаите. Е, поне на някого щеше да му се отвори парашутът тази вечер. Кайл подкара обратно.
На връщане към апартамента си той обмисли няколко начина да открие жената и жестоко да я накаже за последната подигравка. Най-много го ядосваше, че се е разминал с петте хиляди долара.
Той спря на паркинга, затръшна вратата на джипа и изтича нагоре по стъпалата. Минаваше един след полунощ, а не бе получил нищо в замяна на загубения сън. Но щеше да й го върне тъпкано. Имаше онова, което й трябваше — още лекарства. Знаеше как да вземе надмощие. Щеше да иде в „Афродизиак“. Ако онази работеше там, щеше да разбере коя е. Ако ли не, щеше да иде в стаята, да й се развика, после да отстъпи привидно и да изчака кога ще напусне клуба. После можеше да я проследи и да узнае името й. С тези сведения в ръцете щеше да я притисне. Щом можеше да си позволи хиляда долара за лекарства, които струваха едва петдесет, значи можеше и да му плати за мълчанието.
Докато отвори вратата на апартамента си, планът му бе разработен почти напълно. Още утре щеше да пристъпи към изпълнението.
Той влезе в спалнята и щракна бутона на лампата. Но тя не светна. Пак проклетата крушка. После Кайл зърна раздвижване върху леглото. Тя! Тук, в апартамента му. Лежеше, завита само с чаршаф. Дори и в тъмното той различи шала и очилата, които винаги носеше.
— Какво правиш тук, по дяволите? Чаках в мотела почти цял час.
Изобщо не се сети да я попита откъде знае адреса му.
Вместо отговор тя седна и остави чаршафа да се отпусне леко от голите й рамене. От тази гледка кръвта му заигра и той бързо забрави гнева си. После жената изкусително придърпа чаршафа нагоре по бедрата си, които също бяха голи. Кайл усети как възбудата му нараства, когато тя му направи знак да се приближи.
— Този път без пистолети, нали? — едва избъбри той.
Тя кимна, после посочи писалището до стената. Кайл пристъпи натам и видя разпръснатите отгоре пари.
Когато я погледна отново, тя се беше изправила и стоеше пред него, едва закрита от чаршафа. Помами го с пръст към леглото.
Кайл се подчини с усмивка. Жената мина зад него. Той я погледна, завъртя се с гръб към леглото.
Чаршафът падна.
Ръката й се вдигна нагоре и Кайл застина. Предметът, който държеше, приличаше на пистолет. Когато тя стреля, Кайл протегна ръце, сякаш искаше да отблъсне куршума.
Двете стрелички от въздушния пистолет, съединени с пет метра проводник, излетяха напред и пронизаха тънката му риза. Петдесетте хиляди волта го удариха право в гърдите с чудовищна сила, способна да повали дори тежкоатлет, камо ли един мършав служител от моргата. Зарядът мигновено претовари централната му нервна система, той рухна по гръб на леглото и мускулният гърч сви тялото му на топка.
Макар че жертвата щеше още дълго да остане безпомощна, жената трескаво се хвърли напред и издърпа стреличките. Прибра електрическия пистолет в чантата си, която лежеше на пода, и надяна гумени ръкавици. После извади спринцовка.
Кайл изплашено гледаше как тя извъртя парализираната му ръка, нави ръкава, стегна ръката с гумен маркуч, за да изпъкнат вените, избра подходящото място и инжектира цялото съдържание на спринцовката. След това бързо свали маркуча и заедно със спринцовката го остави на нощното шкафче до леглото.
Докато Кайл се гърчеше върху леглото, тя стоеше и го гледаше. Инжекцията вече даваше резултат. Гърчовете започваха да се засилват, но това не бе достатъчно. Жената взе възглавницата, сложи я върху лицето му и натисна. Две минути по-късно всичко свърши. Тя дръпна възглавницата и го погледна отново. Опипа китката му, но не откри пулс. Кайл беше мъртъв.
Макар че на пръв поглед изглеждаше гола, тя всъщност носеше сутиен и бикини. Извади от чантата си анцуг, облече го бързо, грабна парите, прерови джобовете на Кайл и откри бележката, която му бе изпратила. Пъхна я в чантата заедно с използвания чаршаф. Провери дали не е оставила нещо друго освен спринцовката и гумения маркуч, после напусна сградата.
Докато колата й се отдалечаваше от жилището на мъртвеца, тя се утеши с мисълта, че вече има един проблем по-малко.
56
На следващата сутрин Кинг и Мишел трябваше да се срещнат с Реми.
По пътя Кинг разказа на Мишел за разговора си със Силвия.
— Рано тази сутрин разговарях с Тод. Днес ще отиде да прибере Кайл.
— Имаш ли представа коя е тайнствената жена?
— Според мен най-простото е да отидем в клуба и да попитаме. Ако е редовна клиентка или работи там, все някой ще знае.
Мишел на свой ред му разказа за възстановка.
— Беше изумително, участваха стотици хора, видях невероятни неща. Разбираш ли, цареше пълен хаос, сякаш гледах истинска битка. Еди смята, че може да пуснат по местната телевизия част от филма, който заснеха.
— Аз всъщност съм посещавал две-три подобни представления. Още докато работех в тайните служби, имах приятелка, чийто брат страшно си падаше по тях. Имаше цял музей с вещи от времето на Гражданската война. Мускети, униформи, саби, дори комплект хирургически инструменти за ампутиране.
— Еди се представи страхотно. Този човек има невероятни способности и въпреки това няма грам самочувствие.
— Какво да се прави, не е лесно да растеш в сянката на подобен баща.