Той повдигна брадичката й.
— Виж, съзнавам, че те поставям в неловко положение. Не те атакувам. Няма опасност утре да се събудиш и да видиш пред вратата си нова кола. Но…
— Еди… — започна тя, но той вдигна ръка.
— Но е хубаво да имаш приятел — само това искам да кажа.
— Едва ли ти липсват приятели, както мъже, така и жени.
— Всъщност съм по-скоро самотник. Рисувам и се сражавам в измислени битки.
— И се представяш великолепно и в двете — каза тя.
— Да, така е — потвърди нечий глас.
Озърнаха се и видяха Кинг да идва към тях.
— Здрасти, Еди — каза той.
Двамата мъже се ръкуваха, а Мишел стоеше отстрани и ги гледаше смутено.
Кинг хвърли поглед към картините по стените.
— Наистина имаш страхотно око.
— Сигурен ли си, че майка ми не ти е платила да го кажеш?
Кинг погледна стената с вещи от времето на Гражданската война.
— Интересна колекция.
— Едно от малкото ми хобита. — Еди се усмихна на Мишел. — Знаеш ли, Шон, трябва да те включим във възстановките. Представям си как препускаш с як жребец право срещу северняшка батарея, спиш с комарите и гризеш сухари, докато ти се пръснат артериите.
Кинг се озърна с усмивка към Мишел.
— Видиш ли ме да върша такива неща, да знаеш, че е дошъл краят на света — отвърна той, перифразирайки отговора на Мишел в „Афродизиак“.
Еди се канеше да каже нещо, когато мобилният телефон на Кинг иззвъня. Той изслуша съобщението и затвори. Изглеждаше много разтревожен.
— Обади се Силвия. Открили са Кайл Монтгомъри мъртъв.
— Кой е Кайл Монтгомъри? — попита с недоумение Еди.
— Асистентът на Силвия Диас — обясни Мишел. — Убит ли е?
— Силвия още се колебае. Казва, че прилича на смърт от свръхдоза, но не е убедена. Иска да се срещнем в апартамента на Кайл. Тод също е там.
Двамата бързо излязоха. Мишел подвикна през рамо:
— Еди, ще ти се обадя. Благодаря.
Докато напускаха сградата, Еди погледна опакованата картина.
— Но ти си забрави портре…
Те вече не го чуваха. Той разочаровано сви рамене и отнесе платното горе.
59
Криминалистите вече бяха приключили, когато влязоха в апартамента на Кайл. Трупът още лежеше върху леглото, впил изцъклен поглед в тавана на малкото невзрачно жилище.
Силвия стоеше до него и го гледаше, когато Кинг я докосна по рамото. Тя се обърна и в очите й блестяха сълзи. Избърса ги с ръка, изпъна рамене и се опита да си придаде малко по-професионален вид.
— Няма нищо, Силвия — каза Кинг. — Не бяхте първи приятели, но знам, че все пак боли.
Тя избърса носа си с хартиена кърпичка и кимна на чакащите криминалисти.
— Можете да го отнесете.
Сложиха Кайл в найлонов чувал и го изнесоха.
Тод Уилямс се приближи до тях.
— Значи наистина става дума за свръхдоза? — попита Мишел. — Не е поредното серийно убийство?
Полицейският шеф поклати глава.
— Няма нито часовник, нито кучешка каишка.
Кинг гледаше втренчено Силвия.
— Но по телефона ти каза, че не си сигурна дали е свръхдоза.
— Открихме несъмнени признаци — бавно отвърна тя.
— Спринцовка, гумен маркуч и белег от игла върху ръката му — добави Уилямс.
— Ще трябва да изследваме остатъците в спринцовката, за да разберем какво е било — каза Силвия. — Това ще отнеме няколко дни. А аз ще направя токсикологичен анализ на телесните течности, но за окончателен резултат трябват поне две седмици.
— Не можеш ли да разбереш при аутопсията с какво е бил инжектиран? — попита Уилямс.
— И да, и не. Ако става дума например за хероин, който потиска дишането, може да има леко свиване на дробовете и пяна в дихателните пътища, но признаците далеч не са категорични. Истината е, че ако имаме работа със смърт от свръхдоза, аутопсията сама по себе си няма да разкрие със сигурност какъв е бил наркотикът. Ще трябва да изчакаме резултатите от токсикологията. Ако е кокаин, токсиколозите ще го засекат. Ако е хероин, в трупа ще открият шестмоноацетилморфин, производно на хероина. Това е категорично доказателство за свръхдоза хероин.
— Може да е било някакво лекарство от твоя кабинет.
— Не го изключвам, но ако пробите засекат в кръвта и урината на Кайл шестмоноацетилморфин, а няма следа от аспирин или тиленол, това ще докаже със сигурност, че не е вземал аптечен опиат.
— Тиленол или аспирин? — повтори Уилямс.
— Да, защото аптечните опиати обикновено се комбинират с тези лекарства. Но не е така при хероина, кокаина и другите улични наркотици.
— Кой го откри? — попита Мишел.
— Аз — отговори Уилямс. — След като ми се обадихте тази сутрин, реших лично да се заема със случая. Дойдох заедно с един от помощниците. Почукахме. Никой не ни отговори. Джипът му беше паркиран отпред, затова предположихме, че е тук. Позвънихме на домашния и мобилния му телефон, но той не отговаряше. Нямахме заповед за обиск, но положението ми се стори толкова подозрително, че отидох при домоуправителя и го накарах да отключи. Така го открихме.
— Телесната температура и степента на вкочаняване подсказват, че е умрял преди по-малко от дванайсет часа — прецени Силвия.
Кинг погледна часовника си.
— Значи някъде след полунощ?
— Да.
— И никой не е видял чужд човек да влиза или да излиза от апартамента? — попита Кинг.
— Все още проверяваме — отвърна Уилямс.
— Добре, трябва спешно да открием тайнствената жена от, „Афродизиак“ — каза Кинг.
— Още днес ще отида.
— Бихме искали да те придружим, Тод — каза Кинг. — Можеш ли да изчакаш два часа и да се срещнем там? Ще ти позвъним.
— Нямам нищо против.
— Кога ще се заемеш с аутопсията, Силвия? — попита Мишел.
— Незабавно. Отмених всички прегледи за днес.
— След като Кайл е мъртъв, няма ли да ти трябва помощник? — попита Кинг. — Могат да пратят някого от Ричмънд или Роуноук.
— Няма да успеят за толкова кратко време — каза Силвия.
— Но ако е умрял от свръхдоза, няма за къде да бързаш — намеси се Уилямс. — Сама каза, че потвърждението ще дойде чак след две седмици.
— Може обаче да има и други улики, които постепенно изчезват, докато ние си бъбрим — рязко възрази Силвия. — Тялото говори с нас след смъртта, Тод, но колкото по-дълго чакаме, толкова по-слаб става гласът.
— Е, аз ще ти помогна — каза Уилямс. — Така или иначе, трябва да присъствам на аутопсията. Взе да ми става навик, по дяволите — добави той.
Докато тръгваха към вратата, Кинг спря Силвия.
— Добре ли си?
Тя го погледна измъчено.
— Мисля, че Кайл може да се е самоубил.
— Да се е самоубил! Защо?
— Може би е подозирал, че съм разкрила сделките му с лекарства.
— Но да се самоубие, е малко прекалено. А и той ми се стори малодушен. Плюс това не е оставил бележка.
— Страхливците се самоубиват, Шон. Боят се да понесат последствията от постъпките си.
— И сега какво, себе си ли упрекваш?
— Ако е било самоубийство, не виждам друга причина, освен моите подозрения.
— Не си честна към себе си, Силвия. Не си го молила да краде лекарства.
— Така е, но…
— Защо не направиш аутопсията, преди да се самобичуваш? Колкото и да те бива като специалист, не можеш да предскажеш резултата.
— Но дори и аутопсията няма да ми разкрие дали свръх — дозата е била случайна или преднамерена.
— В крайна сметка Кайл сам е направил своя избор. Ти с нищо не си го подтикнала. А животът и бездруго е пълен с отговорности, тъй че няма смисъл да се товарим с чужда вина.
Силвия намери сили да се усмихне печално.
— Ти си мъдър човек.