— Не смятах, че момичето има нещо общо.
След няколко минути Силвия стана и дойде при тях.
— Гърлото й е прерязано от ухо до ухо. Ужасен кръвоизлив. Смъртта е настъпила за около минута. А лицето й е буквално на пихтия.
— Сигурна ли си, че най-напред е прерязано гърлото? — попита Бейли.
— Да. В момента на ударите вече е била мъртва.
— Кога е станало?
— Преди не повече от четири часа. Проверих ректалната температура, а и степента на вкочаняване го потвърждава.
Уилямс погледна часовника си.
— Значи около пет и половина тази сутрин.
— Така изглежда. Няма признаци за сексуално насилие. Убиецът е нанесъл удара отзад, с дясната ръка. Ножът е срязал тъканите от ляво на дясно.
— И Савана я е намерила? — попита Бейли.
— Отивала да язди и се натъкнала на трупа — обясни Уилямс. — Поне така разбрах. Плачеше толкова силно, че не съм съвсем сигурен какво каза.
— И после отишла в сградата за карети да търси помощ? — отново попита Бейли.
— Тя е по-близо до конюшнята, отколкото голямата къща или сградата за прислугата — изтъкна Уилямс.
— А Доротея й отворила, опитала се да събуди Еди и после потърсила помощ по телефона.
— Точно така.
Бейли се замисли.
— Значи Доротея и Еди са спали заедно. На Доротея й няма нищо, но Еди е отровен по някакъв начин.
— Все още не съм взел показания от Доротея — каза Уилямс.
— Мисля, че е най-добре да побързаш.
— Аз пък мисля, че ще е най-добре да повикам Шон и Мишел — заяви Уилямс. — Те ми телефонираха тази сутрин за Сали, още преди Доротея да се обади. Явно знаят нещо повече от нас.
71
Докато Кинг чакаше Уилямс да се обади, Мишел влезе, крепейки поднос със здравата си ръка.
Той я изгледа навъсено.
— Би трябвало аз да се грижа за теб.
— Заповядай, това ще ти се отрази добре. — Тя остави подноса и посочи съдържанието. — Знаменитият ми свръх-енергизиращ шейк, мюсли със сушени банани и за десерт нискокалоричен хляб със сладко от авокадо.
— Какво има в шейка? Не, остави, не желая да знам. — Той предпазливо отпи и бързо остави чашата. — Мисля, че трябва малко да подиша.
— Това не е вино, Шон.
— Да, определено не е — твърдо отсече той и избърса устата си със салфетка. — Така и не успях да те попитам какво те доведе при мен толкова късно снощи.
— О, по дяволите, съвсем бях забравила. От Лос Анжелис се обади Били Едуардс, бившият механик на Батъл.
Кинг рязко надигна глава.
— Какво каза той?
Мишел му предаде разговора за повредите на ролс-ройса. Преди да довърши, Кинг скочи от леглото и грабна дрехите си.
— Какво правиш? — попита тя изумена.
— Незабавно отиваме да се видим с един човек.
— С кого?
— С Роджър Кани.
В дома на Кани не завариха никого. Надникнаха през тъмните прозорци и опитаха всички врати, но навсякъде беше заключено. Кинг забеляза сутрешния вестник на стъпалата отпред. Стояха на алеята, когато наблизо мина мъж с бейзболна шапка, повел на разходка два едри псета — или по-скоро те водеха него.
— Не е тук — подвикна човекът. — Видях го да тръгва… някъде преди два часа. Тъкмо бях излязъл да потичам.
Кинг погледна часовника си.
— Доста рано е било.
— Носеше и багаж. Сигурно е тръгнал на почивка.
— С коя кола беше? — попита Мишел. — С беемвето или рейндж роувъра?
— С роувъра.
— Не каза ли къде отива?
— Не. Подкара толкова бързо, че без малко да ме прегази.
Благодариха на човека, качиха се в тойотата на Мишел и потеглиха.
— Ще се обадя по телефона на Тод да пусне заповед за издирване на Кани — каза Кинг.
— Шон, какво става?
— Спомняш ли си как е умряла мисис Кани?
— Била пияна и загинала при автомобилна злополука. Но ти намекна, че може да е била убита.
— Точно така — убита, когато колата й е била изблъскана в пропастта от тежкия ролс-ройс на Боби Батъл. И двете събития са се случили преди около три години и половина.
— Казваш, че Боби Батъл е убил мисис Кани. Защо?
— Ами ако изнудването на Батъл не е започнало по идея на Роджър Кани? Може би мисис Кани е заплашвала да разобличи Батъл като баща на сина си, но Батъл не е реагирал според очакванията й или пък му е омръзнало да плаща.
После Роджър Кани се заема да изнудва Батъл за смъртта на жена си.
— Но как би разбрал Роджър Кани, че Батъл има пръст в нейната смърт?
— Може да е знаел за намеренията й да изнудва Батъл. Впрочем не изключвам и варианта все пак той да е дал идеята, а жена му да е помагала в притискането на Батъл. А сетне тя най-изненадващо била отстранена. Той не е глупав. Въпреки липсата на доказателства за убийство веднага е разбрал как стоят нещата.
— Значи отива при Батъл, казва му, че знае за убийството и за бащинството, и иска пари, за да си мълчи.
Кинг кимна.
— Опитвайки се да се отърве от изнудване за незаконно бащинство, като отстрани мисис Кани, Батъл по ирония на съдбата може сам да си е изпросил изнудване за убийство.
— Но не би ли осъзнал, че Кани ще трябва да разкрие собственото си участие в изнудването, ако отиде да заяви в полицията, че Батъл е убил жена му? Все трябва да обяви някакъв правдоподобен мотив за престъплението.
— Би могъл просто да използва незаконното бащинство. Може да твърди, че не е знаел нито за изнудването, нито за източника на допълнителни приходи, и да прехвърли цялата вина върху мъртвата си съпруга.
— Симпатяга.
— Аха.
— Май сме го подплашили.
— Да се надяваме, че не е избягал много далеч. Нуждаем се от него, за да запълним празнотите в хипотезата.
Кинг се канеше да позвъни на Уилямс, но полицейският шеф го изпревари. Кинг му разказа какво е научил от Сали предната вечер, както и за подозренията си към избягалия Роджър Кани. Уилямс веднага разпореди да започне издирване, после ги покани да се срещнат в имението Батъл. Не пожела да каже защо и не отговори на въпросите им относно Сали.
Кинг се облегна и лицето му посърна. Мъртва е.
72
Когато пристигнаха в имението, Уилямс и Чип Бейли отведоха Кинг и Мишел до конюшнята. По пътя Уилямс им съобщи новината за Сали и за отравянето на Еди. Кинг пребледня и се подпря на оградата. Мишел го подхвана със здравата си ръка.
— По-спокойно. Само това оставаше — и ти да излезеш от строя.
— Ножът, използван за убийството на Сали, е бил взет от таблото с инструменти в конюшнята, а после захвърлен на местопрестъплението — каза Бейли. — Същото се отнася и до греблото. Силвия си тръгна преди малко, но според нея смъртта е настъпила почти мигновено.
— Може ли да видим трупа? — попита Кинг.
— Не е красива гледка, Шон — отвърна Уилямс. — На твое място бих се въздържал.
— Трябва — твърдо отсече Кинг.
Уилямс неохотно ги въведе при трупа на Сали.
— Боже мой — ахна Мишел.
— Сякаш с нещо е вбесила убиеца — каза Уилямс. — Удрял е, без да спира. — Той погледна Кинг. — Може би Сали е знаела повече, отколкото предполагаш.
— Може би — бавно отвърна Кинг и извърна очи.
Докато изнасяха тялото на Сали в черен чувал, той мрачно стоеше до входа на конюшнята. Когато вратата на линейката се затръшна, Кинг се обърна към Уилямс.
— Вината е моя. Аз я принудих да ми каже истината и дори не помислих, че заради това може да попадне под удар.
— Ти се бореше за живота си, Шон — възрази полицаят. — Нямаше възможност да мислиш за друго.
— Как е Еди? — попита Мишел.
— Току-що позвъних в болницата — отговори Бейли. — Казаха, че още лежи в безсъзнание, но е извън опасност.
— Знаят ли вече какво му е?
— Не. Канех се да отскоча до болницата. Ако искате, елате и вие. В момента обаче смятам отново да поговоря с Доротея. А след това със Савана, макар да чух, че не е на себе си.