Докато вървяха, Уилямс се обърна към Кинг.
— Ако излезе, че убиецът е Кани, ще съм ти задължен. Никога не би ми хрумнало да го заподозра.
— Това е само късче от мозайката, Тод — отвърна Кинг.
Доротея ги посрещна в къщата си. Изглеждаше бледа и изтощена. Уилямс, Кинг и Мишел й изказаха съчувствието си, но Чип Бейли се въздържа от подобни нежности. Гледаше я с изражение на гняв и решителност. Заобиколиха калните петна из фоайето и влязоха в хола.
— По кое време си легнахте с Еди? — попита Уилямс.
— Около дванайсет и половина. Преди това той работеше в ателието. Но не заспахме веднага. Останахме будни още около час. — Тя се усмихна смутено. — Не съм подозирала, че да бъдеш замесен в разследване на убийство може толкова силно да се отрази на сексуалния ти живот. Но Еди се справи великолепно с всички изпитания.
— Трудно се намира достоен човек в смутни времена — каза сдържано Мишел.
— Започвам да го осъзнавам — отвърна Доротея с удивителна откровеност.
— Той е бил упоен, Доротея — намеси се Бейли. — Според лекарите от болницата все още е под влиянието на някакъв мощен наркотик.
По лицето й изведнъж се изписа страх.
— Точно това не мога да разбера. Аз… аз трябва да ви кажа, че когато Савана заблъска по вратата, бях като в мъгла. Все още не съм се опомнила съвсем.
Бейли я изгледа подозрително.
— Когато дойдохме тази сутрин, ти не спомена нищо подобно.
Доротея бързо заговори:
— Всичко ставаше толкова внезапно. Савана изглеждаше като призрак, Сали бе мъртва и не можех да събудя Еди. Господи, чувствах се в някакъв кошмар.
— По кое време дойде Савана? — попита Бейли.
— Малко след осем. Спомням си, че погледнах часовника във фоайето.
— Какво яде и пи снощи Еди?
— Вечеряхме както обикновено. След вечерята пихме по чаша вино, после той отиде да рисува в ателието, а аз седнах в кабинета да свърша малко работа с документите.
— Може ли да видим остатъците от вечерята и бутилката вино? — попита Бейли.
— Нямаше остатъци. Мисля, че бутилката е тук някъде.
— Ще ти бъда признателен, ако ми я посочиш, преди да си тръгна — каза Бейли.
Лицето й стана предизвикателно.
— Какво точно се мъчиш да докажеш?
Той я изгледа хладно.
— Снощи Еди е поел някакво вещество, което го е зашеметило тъй силно, че още не може да се възстанови. Все някак трябва да е станало.
— Нямам представа как — разпалено заяви Доротея.
— Не се тревожи, аз ще разбера. Това ми е работата — каза Бейли. — Имаш ли още от лекарствата, които ти продаде Кайл?
— Аз… не съм сигурна. Мога да проверя.
— Не, ето какво ще направим: ще наредя да претърсят дома ти. Имаш ли възражения?
Доротея се изправи, залитайки.
— Мисля, че първо трябва да поговоря с адвоката си.
Бейли също стана.
— Добре, обади му се. Междувременно аз ще издействам заповед за обиск. Оставям един от нашите агенти пред входа в случай, че някоя важна улика реши да се изпари. Освен това можем да проверим каналите, а тук сте на септична яма, тъй че ако нещо бъде изхвърлено в тоалетната, няма къде да изчезне.
— Намеците ти са нелепи — извика тя. — Не съм убила Сали и не съм упоила съпруга си.
— Жалко, че още не разполагаме с точна причина за смъртта на Кайл Монтгомъри. Иначе щеше да си в затвора, което би ти осигурило чудесно алиби.
Бейли излезе, а Доротея жално се озърна към Кинг.
— Шон, какво става?
Той се втурна напред и я подхвана миг преди да падне. Настани я на канапето и се обърна към Мишел.
— Донеси вода.
Мишел изтича навън, а Кинг отново погледна Доротея. Тя се вкопчи в ръката му.
— Господи, толкова ми е зле. Главата ми се цепи от болка, а стомахът ми подскача нагоре — надолу.
— Ще повикам Мейсън да те наглежда.
Тя стисна ръката му още по-силно.
— Нищо не съм направила, Шон. Трябва да ми повярваш.
Мишел се върна с чаша вода и Доротея бавно я изпи.
— Вярваш ми, нали? — изрече умолително тя.
— Нека го кажа по друг начин: вярвам ти дотолкова, доколкото мога да вярвам в момента на когото и да било.
На излизане Кинг, Мишел и Уилямс забелязаха Бейли да разговаря с един от своите хора, сочейки къщата.
— Не се държа много ласкаво с Доротея, Чип — каза Уилямс.
— Не смятах, че го заслужава — отсече агентът от ФБР.
— Сутринта, а всъщност и последните няколко дни бяха много мъчителни за нея.
— Защо да я съжалявам, ако всичко това е нейно дело?
— Смяташ, че тя е упоила съпруга си и после се е измъкнала навън да убие Сали? — попита Кинг.
— Смятам за напълно възможно да е упоила Еди, а в това време някой друг да е убил Сали. Конюшнята не е много далеч. При евентуална борба Сали би извикала и Еди би изтичал да й помогне. Но след упояването му този риск отпада.
— И с кого смяташ, че се е съюзила Доротея?
— Ако знаех, можехме спокойно да се приберем по домовете.
— А мотивът й да убие Сали?
— Сали знаеше повече, отколкото каза на когото и да било, включително и на теб. Твърдеше, че можела да осигури алиби на Джуниър. Но за това разполагаме само с нейната дума, защото се обади едва след смъртта му. Джуниър вече няма как да потвърди. Ами ако тя не е била с него в нощта на обира? Ако е помагала някому да се вмъкне в къщата или сама е извършила кражбата?
— В такъв случай защо й трябваше да измисля историята, че е била с Джуниър? — попита Уилямс.
— Защото така тя си осигурява алиби за момента на обира — отговори Кинг.
— Именно — потвърди Бейли и изгледа победоносно Уилямс.
— Всъщност теорията ти не е лоша, Чип — каза Кинг.
— Благодаря. Понякога имам проблясъци на интелигентност.
Бейли седна в колата си и потегли.
73
Около три следобед Еди най-сетне започна да се опомня.
Уилямс, Бейли, Кинг и Мишел се бяха събрали в болничната му стая. Той ги гледаше от леглото — пребледнял, разтреперан и измъчен. Седнала до сина си, Реми здраво го стискаше за ръката и бършеше челото му с влажна кърпа.
— Божичко, Еди, никога вече недей да ме плашиш така.
— Не беше точно по мое желание — каза той с немощен глас.
— Какво си спомняш от снощи? — попита Кинг.
— С Доротея вечеряхме и си поговорихме… нали разбираш, за последните събития. Преди това бях посетил адвоката ни.
— Защо не дойде и тя? — рязко попита Мишел.
— Поканих я, но не пожела. Колкото и безумно да звучи, според мен тя вярва, че ако си крие главата в пясъка, всичко ще отмине. Както и да е, след вечеря отидох в ателието да прогоня мрачните мисли. — Той стрелна поглед настрани към Мишел, после продължи: — Някъде около полунощ се прибрах и отидох горе да си легна. Доротея още не спеше. Дори беше съвсем будна, ако ме разбирате — добави той с нескрито смущение.
Реми изсумтя.
— Невероятно за мен при дадените обстоятелства, но вече от години съм зарязала опитите да разбера съпругата ти.
— Желанието беше и мое, разбра ли? — грубо отвърна Еди. Погледът му обаче си оставаше насочен към Мишел. — Навярно и двамата търсехме илюзията за сигурност. Но признавам, че моментът не бе твърде подходящ.
— Какво стана след това? — подкани го Кинг.
— Заспах. Искам да кажа, че трябва да съм заспал дълбоко. А когато се събудих, вече бях в болницата. Какво е станало, по дяволите?
— Лекарите казват, че си бил упоен с морфинов сулфат — отговори Уилямс. — Гарантира пълна безчувственост за осем-девет часа, понякога и повече.
— Но защо? — попита Еди. — С каква цел?
Кинг погледна Уилямс.
— Не му ли каза?
— Какво да ми каже? — попита Еди.
Уилямс сведе очи към него.
— Сали Уейнрайт е била убита гази сутрин около пет и половина.
Еди се надигна толкова рязко, че едва не изтръгна венозните системи от ръцете си.