— Призраци? — повтори Мишел.
— О, да. Неведнъж съм ги виждал през годините. Някои смятам за редовни посетители. Откакто се завърнах тук, реших, че съм длъжен да ги опозная, особено като се има предвид, че в недалечно бъдеще може да се присъединя към тях.
— Имаш още дълъг живот, Хари — подхвърли Кинг.
— Какво ще правим без теб? — добави Мишел и лекичко чукна чашата си в неговата.
— Още преди другият клон на рода Лий да построи своята крепост в Стратфорд Хол, моят род вече е полагал тук камъни и греди. — Хари погледна джобния си часовник. — Калпурния сервира вечерята точно в седем и половина. Значи имаме още малко време да си побъбрим, макар че се досещам каква ще е темата.
— Калпурния? — попита Мишел.
— Така се казва моята готвачка и икономка; чудесна жена, която работи за мен от години. Открих я, когато работех във Върховния съд в Ричмънд, и тя благосклонно прие да се върне с мен тук. Не знам какво бих правил без Калпурния.
Той отпи глътка бърбън, остави чашата, сплете пръсти и лицето му стана много сериозно.
— Разбирате, че трябва да разгадаем случая час по-скоро. Убийствата няма да спрат само защото така ни се иска.
— Знам — каза Кинг. Той се изправи и застана пред тях с гръб към огъня. — Докато се възстановявах от онова отравяне с въглероден окис, нямах какво друго да правя и дълго размишлявах за станалото. Досега имаме осем убити. — Той вдигна ръка с разперени пръсти. — Но искам засега да говорим само за пет от тях. И да започнем с Ронда Тайлър.
— Танцьорката — добави Хари.
— Проститутката.
— Сигурен ли си? — попита Мишел.
— Попитах Лулу. Тайлър е била между онези, които се съгласили да припечелват допълнително.
— Каква е тази история? — обади се любопитно Хари.
— Странична дейност на, „Афродизиак“ — отговори уклончиво Кинг. — Вече е прекратена.
Хари кимна многозначително.
— Винаги съм подозирал, че има нещо такова. Тъй де, не може да показваш на мъжете голи момичета, да ги поиш с алкохол и да се надяваш, че няма да си поискат.
— Именно. И тъй, Ронда е била проститутка. Защо са я убили?
— Е, проститутките навярно са номер едно сред жертвите на серийните убийци — предположи Мишел.
— Права си. Значи ли това, че става дума за „обикновен“ сериен убиец, който е решил да започне от тази първа „класическа“ жертва, или има и още нещо?
— Какво намекваш, Шон? — сепна се Хари.
— Питам се дали Тайлър е избрана символично, или нейната смърт крие по-дълбок смисъл.
— Как можем да отговорим, след като знаем толкова малко? — попита Мишел.
— Нека да отговоря на въпроса с въпрос. Може ли Боби Батъл да е ползвал услугите на Ронда Тайлър? Тя е постъпила в „Афродизиак“, преди той да получи удар. Знае се, че редовно е посещавал заведението, макар че Лулу така и не отговори ясно кога го е виждала за последен път.
— Не бях го поглеждал от тази страна — тихо каза Хари. — Но да речем, че е спал с нея. Защо това да я превръща в мишена за убиеца, заедно с поне още четирима души, между които няма никаква връзка?
— Ами ако и някои други жертви имат връзка с Батъл?
— Например?
Този път отговори Мишел.
— Шон смята, че Стив Кани е бил незаконен син на Боби. Майка му е работила при Батъл и може да е забременяла от него. Смятаме, че Роджър Кани е изнудвал Боби. Освен това предполагаме, че Боби може да има пръст в смъртта на мисис Кани преди три години и половина и точно тогава е започнало изнудването.
— Боже мой! — възкликна Хари.
— Но, Шон — каза Мишел, — аз също размишлявах по тази версия. Боби не е криел, че има връзки с жени и спи с проститутки. Ако приемем твоята хипотеза, с какво толкова би го изплашило разкритието за незаконния син? Защо ще позволи да го изнудват заради някаква си сексуална връзка?
— Мисля, че разполагам с отговор — каза Хари. — Горе — долу по времето, за което говорите, Боби се готвеше да продаде компанията си. Мнозина местни адвокати работеха по сделката и от познати чух всички подробности за преговорите. Купувачът беше голяма мултинационална корпорация с безупречна репутация. А Боби беше публичното лице на компанията си.
— Значи слухът за незаконен син би навредил на преговорите? — попита Кинг.
— Точно така. Сделката мина и Боби спечели толкова пари, че и за десет живота не би успял да ги похарчи. Вероятно така стана по-добре.
— Защо? — попита Кинг.
— Батъл винаги си е бил ексцентрик, но от години насам поведението му ставаше все по-странно. Бурни промени в настроението, периоди на депресия, следвани от неестествена еуфория. А и умът му вече не беше същият. Някога той бе един от най-блестящите инженери и бизнесмени на своето време, а напоследък забравяше имена и важни подробности. Всъщност ударът не ме изненада. Подозирах, че вече е преживял по-лек инсулт, който е засегнал разсъдъка му. Но ние се отклонихме от темата за изнудването. — Хари се обърна към Кинг. — Извинявай за притеснението.
— Не, всяка информация може да бъде полезна. Времето на голямата сделка ме насочва към мисълта, че Роджър Кани сам е замислил изнудването. Мисис Кани би трябвало да знае или поне да предполага кой е бащата на нейния син. Стивън Кани беше на седемнайсет, когато загина. Ако е искала да предяви претенции за бащинство, не би чакала толкова дълго. И преди седемнайсет години Боби не е бил бедняк.
Хари подхвана нишката на разсъжденията.
— Но Роджър Кани може да е знаел, че Стив не е негов биологичен син, и да е чакал смъртта на жена си, за да притисне Боби. Навярно е изчакал, защото тя не би одобрила плановете му. А той определено е знаел за предстоящата продажба на компанията. Преговорите не се пазеха в тайна.
— Или пък — добави Мишел — може би Роджър Кани не е искал да чака „естествената“ смърт на съпругата си, затова е ускорил нещата с едно избутване от пътя, което му развързва ръцете за изнудването.
— Но в нощта на нейната смърт е блъсната колата на Боби — напомни Кинг. — Значи изглежда по-вероятно той да я е убил.
— Аз само изтъквам, че Роджър Кани също е имал мотив да я убие — отвърна Мишел.
Кинг я изгледа с възхищение.
— Добър аргумент, Мишел. Не бях се сетил за това.
Камбанката за вечеря прекъсна разговора им.
— Много пъти съм казвал на Калпурния, че е старомодно да ме кани на вечеря със звънец, но тя отвръща, че вече недочувам и само така можела да привлече вниманието ми, без да ме търси из цялата къща. Да вървим ли?
75
Още щом дойдоха, Шон бе отворил двете бутилки, за да подиша виното. Когато се настаниха на масата, той наля от първата.
— Това е „Ла Кроа дьо Пейроли“ от Люсак-Сен-Емилион.
— И несъмнено зад названието се крие някоя великолепна история — каза Мишел, вдъхвайки аромата на виното.
— Произведено е от дама с красивото име Карол Буке — знаменит модел и партньорка на Джеймс Бонд в един от филмите… мисля, че беше „Само за твоите очи“. Другата бутилка е „Ма Верите дьо Жерар Депардийо“ от О-Медок.
— Чакай да позная, произвежда го прочутият френски актьор — обади се Хари.
— Да. Тези вина са истински хит и ги пазя само за много специални случаи.
— Поласкани сме — каза Мишел с лукава усмивка.
Вдигнаха тост и пристъпиха към вечерята, сервирана от Калпурния. Тя беше на около шейсет години, висока и кокалеста, с гъста прошарена коса, стегната на кок. Изглеждаше като сервитьорка в училищен стол, изскочила направо от кошмарите на някой първокласник. Храната обаче се оказа превъзходна.
Когато Калпурния се оттегли, Хари каза:
— И тъй, Мишел те попита докъде стигаме с твоите предположения за потеклото на Стивън Кани и евентуалната връзка на Ронда Тайлър с Боби Батъл.
— До факта, че две от жертвите вероятно са свързани с Боби Батъл. Разумно ли ви се струва да предположим, че има и още?
— Джанис Пембрук? — попита Мишел.
— Не — отговори Кинг. — Предполагам, че просто е попаднала на неподходящото място в неподходящото време.
— Даян Хинсън? Тя беше адвокат. Може би е работила по някаква сделка с Боби — предположи Мишел.