— Полудя ли? Ти си млада, красива и богата. Можеш да имаш когото си пожелаеш. Такъв е светът.
Савана се втренчи в нея.
— Не, няма да имам.
— Естествено, че ще имаш. Защо не?
Савана започна да гризе ноктите си.
Мишел се пресегна и дръпна ръката й.
— Малките деца си гризат ноктите, Савана. И като сме почнали да задаваме нетактични въпроси, защо не махнеш онази татуировка? Това може да подобри брачните ти перспективи, щом толкова се тревожиш за тях.
— Няма да помогне.
Мишел я погледна предпазливо.
— Защо си взела да се окайваш?
Савана внезапно избухна.
— Ами ако съм смахната като всички други в семейството? Баща ми беше напълно побъркан. Брат ми е убиец. Сега откривам, че другият ми брат е бил болен от сифилис. Майка ми е уникален изрод. Дори снаха ми е побъркана. Това е болест. Влезеш ли в контакт със семейство Батъл, обречен си. Тъй че какъв шанс имам, по дяволите? Нямам шанс. Никакъв!
Тя пусна чашата си на пода, сви се на кълбо и заплака.
Мишел дълго я гледа. Питаше се дали иска да се замесва в това. Накрая посегна, прегърна Савана и започна да шепне утешителни думи, без сама да знае откъде извират. Докато гръмотевиците трещяха навън, риданията на Савана почнаха да утихват, но младата жена продължаваше да се вкопчва в Мишел, сякаш никога нямаше да има друг приятел.
Мишел искаше само да избяга оттук час по-скоро. Беше готова дори да застане срещу убийствената ярост на Еди, само и само да е извън имението. И все пак тя не помръдваше, прегръщаше хълцащата жена и шепнеше успокояващи думи в ухото й. Чувстваше я като своя собствена плът и кръв и в същото време безмълвно благодареше на Бога, че не е така. Кой знае, не бе изключено всичко, казано от Савана, да е истина. Може би семейството бе прокълнато.
95
— Наистина беше чудесна вечер, Шон.
Двамата се бяха върнали в къщата. Седяха на малката остъклена веранда до кухнята и наблюдаваха идването на бурята.
— Обичам да гледам буря над езерото — каза Силвия. — Още по-красиво е през деня, когато можеш да виждаш чак до планинския хребет.
Тя се обърна и срещна очите на Кинг.
— Какво?
— Мислех си, че има нещо далеч по-красиво от бурята, и то седи до мен.
Силвия се усмихна.
— Това да не е дежурна реплика от студентските ти години?
— Да, но голямата разлика е, че този път съм искрен.
Настаниха се по-близо един до друг, той я прегърна през раменете, а тя отпусна глава на гърдите му.
— Както казах веднъж, приятно е някой да се грижи за теб — каза тя.
— Вие двамата сте страхотна двойка. Наистина.
Силвия изпищя и скочи на крака. Кинг се надигна от канапето, после видя, че съпротивата е безполезна. Пистолетът сочеше право към него. Отново седна.
Все още облечен с неопреновия костюм, Еди Батъл се облегна на рамката на вратата и завъртя пистолета към Силвия, после пак към Кинг. Лазерната точка танцуваше по гърдите им като въгленче на конец.
— Всъщност толкова сте чаровни, че ако имах фотоапарат, непременно щях да ви снимам.
— Какво искаш, по дяволите?
— Какво искам ли? Какво искам, Шон?
Докато Еди прекрачваше в стаята, Кинг застана пред Силвия.
— Точно това попитах.
— Знаеш ли, харесвам те. Наистина те харесвам. Не ме е яд, че точно ти ме разкри. Беше чудесна схватка на два интелекта. Очаквах да успееш. Точно затова се опитах да те премахна на шлепа заедно с Мишел.
— Защо просто не се предадеш? Така ще спестиш неприятностите на всички. Навън има полицай.
— Не е навън, Шон — поправи го Еди. — Седи в колата си в края на алеята. Проверих. А сред воя на бурята мога да ви застрелям, да си направя купон и онзи пак няма да усети.
— Добре, и какво означава това?
— Означава, че вие двамата идвате с мен. Ще си направим малка разхода по езерото.
Кинг отпусна ръка и я притисна към страничния джоб на сакото си. Вътре беше мобилният му телефон.
— По езерото? — възкликна Силвия. — В гръмотевична буря!
Кинг докосна през плата бутоните на телефона. Разсейвай го, Силвия.
Сякаш усетила мислите му, тя каза:
— По вода не можеш да се измъкнеш.
— Нямам намерение да се измъквам. Отдавна изоставих тази идея.
Кинг откри търсения бутон за бързо набиране, натисна го, после намери бутона за повикване. Трябваше да успее от първия опит.
Щом чу сигнала и отсреща прозвуча глас, той извика:
— По дяволите, Еди, това е лудост. С отвличания ли се захвана сега?
— Да, омръзна ми само да убивам. Хайде, тръгваме.
— Няма да се качим, и точка.
Еди насочи лазерния прицел към челото на Силвия.
— Тогава ще я застрелям на място. Ти решаваш. Пет пари не давам.
— Тогава вземи само мен — предложи Кинг.
— Това не е предвидено в плана, стари приятелю. И двамата.
— Къде ни водиш?
— И да проваля изненадата? — За един ужасен миг маската падна и пред тях изникна лицето на звяра, извършил девет убийства. — Тръгвай, Шон. Веднага.
Без сама да знае защо, след като се раздели със Савана, Мишел отиде да огледа ателието на Еди. Естествено, не вярваше, че той се спотайва в къщата; наоколо гъмжеше от полицаи, а Еди не беше глупак. Но докато обикаляше от картина на картина, тя неволно се питаше как човекът, убил толкова много хора, може да е сътворил подобна красота. Струваше й се невъзможно един и същ ум да обединява талантлив творец и ужасен убиец. Тя потръпна и обгърна раменете си с длани. И като си помислеше, че бе изпитвала чувства към него. Какво говореше това за способността й да преценява хората? Да отгатва истинската им същност? Как да вярва занапред на инстинктите си? При тази мрачна мисъл в гърдите й се надигна пареща болка. Тя усети, че й призлява, преви се и опря лакти в коленете си, за да не падне.
Господи, как може да съм била толкова сляпа? Но ето че си спомни нещо характерно за най-знаменитите убийци в историята. Че те не приличат на убийци. Те са чаровни, забавни; хората инстинктивно ги харесват. Това беше най-страшното. Те са като теб и мен.
Тя се изправи, когато мобилният й телефон иззвъня. Обади се, но отсреща мълчаха. После чу гласа на Кинг да крещи нещо, от което различи ясно само една дума. Но и тя стигаше.
— Еди!
Продължавайки да слуша и да сглобява по интуиция какво става на другия край на връзката, тя се огледа, видя стационарен телефон на една масичка до статива на Еди и бързо се свърза с Тод Уилямс.
— Те са у Силвия… поне така смятам.
— По дяволите. Но с Шон имаше полицай.
— Той може вече да е мъртъв.
— Тръгвам веднага.
— Аз също.
Мишел се втурна обратно към къщата, притиснала телефона до ухото си. Изтича в стаята си, грабна ключовете на тойотата и изскочи навън. Понечи да се метне в колата, но изведнъж спря и бързо се върна в къщата. Насочи се право към стаята на Савана и блъсна вратата. Младата жена си беше легнала, но скочи, стресната от нашествието. Мишел закри телефона с длан, за да не стигнат думите й до ушите на Еди Батъл.
— Боже мой, какво има? — попита Савана.
— Трябва ми мобилният ти телефон.
— Какво?
— Дай си проклетия телефон!
След секунди Мишел седеше в тойотата и все така притискаше телефона до ухото си, напрягайки слух да долови нещо, което би й подсказало къде е Шон.
Чакай малко. Ето че чу нещо. Какво беше?
— Скутер!
Шон питаше Еди къде ще ги води в бурята със скутера. Чу го съвсем ясно.
Тя грабна телефона, който бе взела от Савана, и бързо набра номера.
— Тод, те плават със скутер по езерото.
— Скутер! Откъде е взел Еди скутер, по дяволите?
— На кея в имението има колкото щеш. Включително и един много бърз.
— Мамка му!
— Тод, имаш ли моторница? — попита трескаво тя.
— Не. Ловната охрана има, но не съм сигурен къде е в момента.