След като си дояде и втората паста и си допи кафето, тя вече смяташе да тръгва, когато пред нея пак застана блондинът.
— Искам да ви поздравя, издържахте теста с „отличен“ — тържествено заяви той.
Настя го погледна с недоумение и мълчаливо вдигна вежди.
— Изящно и оригинално ми намекнахте да си хващам пътя, като същевременно останахте изключително учтива. Браво! Обикновено момичетата лъжат, че масата им е заета, макар че цяла вечер си седят сами, или пък направо те нагрубяват. Анастасия Павловна, вие сте неповторима! Толкова категорично ли отказвате да се запознаем?
— Защо трябва да се запознаваме? — Настя сви рамене. — И без това знаете за мен достатъчно: името ми, бащиното и дори че съм оригинална и неповторима. Още нещо ли искате да научите?
— Не се сърдете, Анастасия Павловна, аз просто малко злоупотребих със служебното си положение и попитах в регистратурата как се казва очарователната жена от стая 513, която по цял ден като пчеличка се труди над пишещата машина и само при вида на която дъхът ми секва. Добре, накажете ме, ако съм виновен. Разкайвам се.
С виновна физиономия блондинът сведе глава в демонстративен поклон. Настя извади цигара, запали, помълча малко.
— Млади човече, аз имам очи, а човечеството е изобретило огледалото и аз съм му благодарна за това. Тъй че имам възможност да виждам и вас, и себе си. Вие сте млад, красив, изпълнен със сили. Аз съм по-възрастна от вас, не съм добре със здравето, а най-важното — напълно съм лишена от женска привлекателност. И съм облечена повече от скромно. Не е възможно да изпитвате интерес към мен като към жена — това е безспорно. Освен това е напълно очевидно, че сте умен и много съобразителен. Правилно разбрахте малкия ми трик и реагирахте моментално. Принудена съм да си направя извода, че искате нещо от мен.
Настя направи пауза, за да даде на блондина възможност да каже нещо. Ситуацията вече не я забавляваше, тя започна да се нервира. Какво ли иска от нея този хубавец? Бързо си припомни последните дела, върху които бе работила, преди да излезе в отпуска. Може този да е „опашка“, която е стигнала дотук от Москва? Или пък някой от местната милиция, изпратен да разбере как се е настанила, ако допуснем, че началникът на тукашния отдел Сергей Михайлович изведнъж се е сетил, че не е изпълнил обещанието, което даде на Гордеев. Малко е вероятно, но какво ли не става по белия свят!
— Та значи нищо няма да ми кажете? Тогава всичко най-хубаво.
Тя угаси цигарата и стана.
— Имате прелестна усмивка — тъжно каза младежът.
„Това не е моята усмивка, откраднах я от една актриса. Тренирах цяла седмица, докато не я усвоих. Използвам я специално за случаи, когато искам да изглеждам необикновено доброжелателна — като днес. Ти, момче, изобщо не си глупак. Но макар и с нещо дребно, успях да те измамя“ — мислеше си Настя, докато се качваше по стълбите. Радваше се, че се бе отървала от блондина. Това беше първата й грешка.
Докато Настя беше навън, в стаята бе станало доста студено. Тя реши да вземе горещ душ, а през това време стаята щеше да се стопли. Като масажираше с пръсти болния си кръст, тя с наслада подлагаше гръб на парещите водни струи. След като се напари хубаво, се разтри с кърпата и опипом с крак потърси джапанките си. Усети под стъпалото си влажните студени плочки и наведе очи: джапанките бяха малко по-встрани и не в положението, в което ги бе оставила, когато се бе върнала от басейна. Странно. През годините това движение й бе станало автоматично: където и да се намираше — вкъщи, в командировка, Настя винаги поставяше джапанките си така, че когато излиза изпод душа, точно да ги уцелва с крак. Усети неприятен хлад в стомаха, бързо се загърна в топлата хавлия и излезе от ваната. На пръв поглед всичко беше наред. Като се вгледа по-внимателно, Настя разбра: тук е влизал някой, ровил е из вещите й.
Приклекна рязко и едва не изпищя от острата болка, после измъкна сака изпод леглото. Напипа го малко по-навътре, самата тя никога не би го избутала толкова далече, понеже знаеше колко я боли, когато се навежда. Дръпна ципа на вътрешното джобче. Слава богу, удостоверението си беше на мястото, поставено точно както тя го поставяше.
Настя върна сака под леглото, внимателно изопна крака и подпря гръб на облегалката. Трябваше да помисли.
В стая 240 трима мъже пиеха коняк.
Единият от тях, московчанинът Коля Алфьоров, беше дошъл в „Долината“, за да доизлекува травмите си, получени при автомобилна катастрофа. Беше професионален шофьор, возеше с мерцедес генералния директор на едно акционерно дружество. Коля нямаше вина за онази катастрофа, той беше внимателен шофьор, тъй че не се наложи да плаща щетите. Само че счупената му ръка се срасна неправилно, започнаха някакви усложнения и лекарят посъветва Алфьоров да отиде в санаториум, и то именно в „Долината“, където успешно лекували именно травми и заболявания на опорно-двигателната система.